Три години от началото на войната в Украйна

До края на 2024 г. над 3,7 милиона души останаха разселени в Украйна, като още 6 милиона търсят убежище в чужбина. Щетите от войната върху жилищата, инфраструктурата и психичното здраве създадоха спешна нужда от бърза и навременна реакция. Все по-голям брой семейства се справят със загубата на членове на семейството, предимно съпрузи, синове и бащи, а демобилизираните ветерани се борят да се реинтегрират в обществото.

За да отговори на потребностите на хората, Каритас Украйна и Каритас Спес бързо предоставиха помощ на засегнатите от конфликта региони.

Програмите за възстановяване са в следните насоки:

• Предоставяне на спешна помощ на новоразселени лица, особено в източните региони.
• Предлагане на психосоциална подкрепа и рехабилитация за цивилни, засегнати от войната и за ветерани и техните семейства.
• Подкрепа на основни комунални услуги, включително водни системи, електричество и консумативи за зимата.

Личните истории на тези, които са загубили семействата и домовете си, не оставят никого равнодушен. Разказът на Петро Григорович на 76 години от Херсон е история за самотата, страха и надеждата:

„Аз съм от Херсон. Работил съм 27 години в строителството като магистър в отдел технически контрол. След като се пенсионирах, от време на време работех в охрана.

Двете ми дъщери са в Полша. Имам син в Русия и един в Канада. Обаждат ми се. Но днес е тежък ден – измина цяла година, откакто загубих жена си Любочка. Първо тя получи инсулт. Имаше нужда от лекарства, но тя отказа.

Само да нямаше война. Какво им направихме? Преживяхме бомбардировки и прекъсвания на газа. Нямахме отопление. Преместихме се в апартамента на свекъра ми, за да оцелеем. Тогава тя получи инфаркт.

Напуснах Херсон. Първо доброволци ме заведоха в Одеса, където прекарах месец в инфекциозна болница – имах бактериална инфекция на десния крак. Те казаха: Това е спешно, кракът ви трябва да бъде ампутиран. Няма да можем да го спасим.

След това ме доведоха в Ивано-Франкивск. Дори не знаех къде отивам, но когато пристигнах, се почувствах като новороден. Тук съм вече три месеца. Това е прекрасно място. Персоналът и придружителите са невероятни. Никога не съм срещал толкова мили хора. Целувам им ръцете. Те заслужават всичко най-добро. Когато пристигнах тук, се почувствах безполезен. Но сега се чувствам отново човек.

В Херсон нямах никого. Това място е моят дом. не искам да си тръгвам Искам да поема последния си дъх тук.

Надявам се хората в Холандия никога да не изпитват такъв вид скръб, но те помагат на други, които изпитват. Това е истинска доброта. Преди се молих за моя народ, а сега ще се моля и за хората в Холандия.”

Каритас България се присъединява към апела на Каритас Европа да останем единни в помощта си към народа на Украйна в тези трудни времена.

Повече за подкрепата, която оказваме на бежанците, можете за прочетете тук.