Коронавирусът разтвори една от най-големите язви на днешното общество

Фотография: „Каритас Витания“

„В сърцето на тази неочаквана и яростна буря разбрахме, че сме в една и съща лодка. И в нея са също възрастните хора. Както всички, и те са слаби и объркани. Към тях днес са отправени нашите разтревожени и благодарни мисли, за да им върнем поне малко от онази нежност, от която всеки един от нас е бил придружен в живота, и за да стигне до всеки един от тях майчината милувка на Църквата.“

Из „Послание до възрастните хора“ от ватиканското Ведомство за миряните, семейството и живота, 2020 г.

Международният ден на възрастните хора – 1-и октомври, ни дава повод отново да насочим внимание към едни от най-уязвимите хора. Особено днес, в пандемичната ситуация, породена от Ковид-19.

Възрастните хора в пандемията

Именно хората в напреднала възраст са онези, които заплащат най-високата цена на пандемията. Ако е вярно, че коронавирусът е по-коварен, когато среща едно отслабено тяло, то още по-силно е и твърдението, че в съчетание със самотното немощно тяло, изходът е фатален. И затова, не случайно, в много европейски страни станахме свидетели на безпомощността, уязвимостта и смъртта на много възрастни хора, живеещи забравени в домовете си, в изтощителни и унизителни условия на самота.

В тази ситуация, полагаща на изпитание основните човешки ценности, сътрудниците на „Каритас“ продължиха да се грижат за страдащите възрастни хора не само с осигуряването на храна и лекарства, но и с посещения в техните домове, обработваха рани и правеха превръзки, помагаха в грижата за личния тоалет и домакинството, съдействаха за получаването на лекарска подкрепа.

Медицинските сестри, домашните помощници и доброволците на „Каритас“ продължаваха (и продължават) да бъдат до възрастните хора, осъзнавайки, че самотата е като болестта, тя е страдание, но с милосърдието, близостта, грижата и с духовната утеха тя може да бъде изцелена. А с това – и болестите стават по-лесно лечими.

Нужди

В месеците на живот в положение на пандемия, получихме множество сигнали за самотно живеещи възрастни хора, които са в невъзможност да напускат дома си и не могат да си осигурят храна и лекарства, за бедстващи възрастни хора, нуждаещи се от спешна подкрепа за постъпване на лечение, за осигуряване на грижа за възрастни хора след инсулти и други тежки заболявания, които се нуждаят от асистентска подкрепа и човек, който да се грижи за тях.

Сериозността на ситуацията през тези месеци за пореден път ни показа, че подкрепата и грижата за възрастните хора в сегашния ѝ обем и вид е крайно недостатъчна, че е необходима спешна, адекватна и комплексна подкрепа към възрастните хора и гарантиране на работеща социално-здравна система, която да откликне на нуждите на все по-увеличаващото се възрастно население в България.

Ситуацията, причинена от Ковид-19, успя още по-видно да ни покаже, че невъзможността за адекватна реакция е резултат от изоставяне, забрава и липса на гарантирана грижа за възрастните хора от много дълго време. Коронавирусът разтвори една от най-големите язви на днешното общество – липсата на възможност за достоен живот и достойни старини.

Препоръки

Въпреки сложността на ситуацията, в която живеем, и поради сигурната дългосрочна тенденция на увеличаване на дела на възрастното население в България, е необходимо да отговорим на предизвикателства и да защитим живота на възрастните хора, които са сами, болни или са принудени да се „възползват“ от живот в дом за възрастни.

Това е жизнено-важен приоритет, който трябва да бъде заложен в политиката на всяко едно правителство, защото трябва да се намерят спешни решения за достоен отговор на нуждите на сегашните възрастни хора и да бъдат предприети сериозни дългосрочни мерки, които да гарантират достоен живот на онези хора, които скоро ще попаднат в графата „възрастни (65+)“ в България.

За да се случи това, са нужни усилия и промяна във всички стъпки и етапи, които трябва да се извървят, за да се гарантира достъпа на възрастните хора до необходимите им услуги. Необходимо е задълбочено проучване на реалните нужди и – според регистрираните потребности – планиране на вида, обема дейности, капацитета и  разнообразието на услугите. Нужно е и гарантиране на качеството и възможността възрастният човек да избере доставчик на услугата, както и да ползва такава в или в близост до мястото, в което живее.

Това означава поемане на отговорност за откликване на потребностите на възрастните хора, като се обърне внимание и на онези нуждаещи се възрастни хора, за които няма кой да подаде сигнал, както и отговорност да се отиде на място при възрастния човек и да му се предложи подкрепа в извървяването на съществуващите административни процедури за достъп до здравни и социални услуги.

Макар и в такава несигурна политическа обстановка в страната ни, е необходимо правителството да полага целенасочени действия за осигуряване на адекватен отговор на нуждите на възрастните хора, което изисква воля, усилия, планиране и изпълнение на ефективни мерки и механизми за подкрепа.

Отговорността на държавата изисква и гарантиране на работа в синхрон между всички системи, отговорни за подобряване качеството на живот на възрастните хора в различни сфери, както при подготовката на политики, така и в практическото изпълнение на заложените дейности и мерки.

Трябва да бъдат създадени и условия, които да насърчават развитието на услуги за възрастните хора при ясни стандарти за качество и среда, в която всички, ангажирани с предоставянето на подкрепа на възрастните хора, да бъдат равнопоставени партньори, защото необходимостта от оказване на подкрепа е изключително голяма и това изисква обединяване на усилия и наличие на ресурси.

„В страданието през тези дни на пандемия, сме призовани да съзрем бъдещето, да направим още повече от благодарност към нашите възрастни хора, съзнавайки безценната стойност на всеки човешки живот. Нека се сгушим около тях с мислите и сърцата си и да действаме така, че да не бъдат сами. Можем да се молим за тях, да лекуваме болестта на самотата, да активираме мрежи на солидарност и много други неща, но трябва да отделим нови енергии, за да ги защитим от тази буря и други такива, точно както всеки от нас е бил защитен и обгрижван при малките и големи бури в живота си.“ (Из „Послание до възрастните хора“ от ватиканското Ведомство за миряните, семейството и живота, 2020 г.)