2014 – Кампания: Бъдеще без насилие (1-7 юли 2014г.)
Предвид нарастващия брой на хората, станали жертви на трафик в България, “Каритас” инициира кампания за борба с трафика на хора, която протече в периода 1-7 юли и имаше за цел:
– Да повиши информираността за проблема “Трафик на хора”, като начална стъпка към превенция от трафикиране;
– Да се заговори открито по трудни теми, каквито са “Трафикът на хора” и “Насилието”;
– Да повиши чувствителността към проблемите на жертвите на трафик, с цел оказване на по-адекватна и навременна подкрепа на жените, младежите и децата, които са пострадали или могат да пострадат;
– Да се наберат дарения за превенция и подкрепа на хора, станали жертви на насилие.
Кампанията обхвана над 20 населени места, сред които: София, Русе, Белене, Малчика, Ореш, Пловдив, Раковски, Бургас, Малко Търново, Куклен, Веселиново. Бяха организирани срещи и дискусии по темата “Трафик на хора” сред католическата общност и сред уязвимите групи от хора, за които “Каритас” полага грижи: самотни майки, деца в риск и техните семейства, бездомни хора, наркозависими, хора с увреждания и др. Бяха раздавани и брошури, информиращи за видовете трафик и начините за превенция. Повече за целите и мисията на кампанията, може да научите от текста по-долу.
За кампанията:
{tab=Основна цел}
Основна цел:
– повишаване информираността за проблема „Трафик на хора”;
– повишаване чувствителността към проблемите на жертвите на трафик, с цел оказване по-адекватна и навременна подкрепа на жените, младежите и децата, които са пострадали или могат да пострадат;
– да се заговори открито по трудни теми, каквито са “Трафикът на хора” и “Насилието”.
{tab=Основни дейности}
Основни дейности:
– изразяване на подкрепа, чрез силата на общата молитва, към всички, които под една или друга форма са въвлечени в трафика;
– иницииране на срещи и дискусии в общността;
– иницииране на разговори в семейството, с приятели и близки;
– реализиране на акции, информиращи хората за видовете трафик и начините за превенция;
– набиране на дарения за превенция и подкрепа на жертвите на насилие.
{tab=Какви са фактите?}
Защо говорим за трафик на хора?
Последните статистики сочат, че трафикът на хора засяга 4 милиона души по света, измежду които 300 000 са жени от Източна Европа. Незаконните приходи от този бизнес са оценени на 3 милиарда долара годишно, според данни на ООН.
Трафикът на хора включва транспортирането на хора в дадена страна или през границите й, чрез измама, принуда и насилие, заробване или лъжа, жертвите изпадат в ситуации на злоупотреба или експлоатация, като насилствена проституция, робски практики, побой, или извънредна жестокост, непосилен труд или експлоатационен домашен труд.
По данни на ООН всяка година между 2 и 4 млн. души по света стават жертви на трафик. Около 600 000 – 800 000 души са обект на трафик през границите на Източна Европа всяка година, 70 % процента са жени и 50 % са деца. Мнозинството от тези жени и момичета стават плячка на търговията със секс.
Според статистиката на Държавния департамент на САЩ 80% от жертвите на международния трафик са жени, а 70% от тях стават жертва на сексуална експлоатация.
„100 сайта, съдържащи детска порнография, се пускат всеки ден в интернет”, сочи статистика на Световния Конгрес срещу сексуална експлоатация на деца за комерсиални цели.
Смята се, че на година от трафика на хора се печелят между 7 и 13 млрд. щатски долара. Само наркотърговията и продажбите на оръжие, генерират по-големи печалби за престъпния свят.
{tab=Ролята на Църквата}
Катехизис на Католическата църква
№ 2414 Седмата заповед осъжда действия или начинания, които на каквото и да е основание (егоистично, идеологично, търговско или тоталитарно) водят до заробване на човешките същества, до незачитане личното им достойнство, като купуването им, продаването им или разменянето им като стоки. Това е грях срещу човешкото достойнство и основните права на хората, който ги превръща чрез насилие в потребителска стойност или в източник на печалби.
Свети Павел заповядваше на един господар християнин да третира роба си християнин “не вече като роб, а по-горе от роб, като брат… и по плът, и в Господа”
Важен елемент в борбата с трафика на хора, специфичен за Църквата, е ресурсът и силата на молитвата и библейското послание. Често самите жертви се обръщат към Църковната институция, търсейки практическа и духовна подкрепа.
Представителят на Църквата се ползва от привилегията на доверено лице и би могъл да повлияе както за предотвратяване на трафика, така и да помогне на жертвата. Религиозният лидер има съществена роля в борбата за граждански права и би могъл да поощри хората от общността да изразят своята позиция срещу трафика на хора, представляващ най-значимото нарушение на човешките права в днешния свят.
{tab=Статистика за България}
Тъжната статистика за България
- – Близо 600 души са сигнализирали, че са станали жертва на трафик с цел проституция до началото на 2014 г. Това показват данните на Националната комисия за борба с трафика на хора. За последната година вече има регистрирани случаи и на мъже, трафикирани в чужбина. Възрастовата граница става все по-ниска.
- – Данните показват, че най-много вербувани за трафик има за Германия и Гърция, следват Испания, Италия, Франция, а в последните години на мода са и скандинавските държави.
- – Представително проучване на международна неправителствена организация препоръчва младежите да са особено бдителни при избора на летни бригади. 91% от българските студенти са в риск от трудова експлоатация, ако решат да заминат на лятна бригада в чужбина. Според проучването, България е страна донор на хора, които биват трудово експлоатирани в западноевропейските държави.
- – 11.2 на сто от проституиращите насила жени в Германия са българки, обяви в свой доклад през август 2011 г. Федералната криминална служба. Българките са на трето място сред проституиращите жени в Германия, след рускините и литовките. Повече от половината от жените са били примамени във федералната република с обещания за легална работа. 40% са вербувани от „импресарски“ агенции и обяви.
- – България е поставена в една група с още 75 страни, които са източник и транзитна територия за сексуални робини. Това стана ясно през юни 2012 г. от годишния доклад на Държавния департамент на САЩ, посветен на незаконния трафик на хора по света. Български жени и момичета – сексуални робини, стават обект на незаконен трафик в над 15 страни по света, но най-вече в Западна, Южна и Източна Европа, както и в Южна Африка. В доклада се подчертава, че властите в България не провеждат специално обучение, насочено към предотвратяването на незаконния трафик на хора.
{tab=Молитва}
Господи,
Ти създаде всички хора да бъдат достойни и свободни.
Днес ние се молим за жените, мъжете и децата,
които са купени и продадени в робство,
които са насилствено лишени от свободата и достойнството си.
Днес ние се молим за всички онези, които купуват и продават хора,
заробват жени, мъже и деца,
насилствено лишават другите от тяхното човешко достойнство и свобода.
Ние Те молим за всички тях със застъпничеството
на Св. Мария Горети, чрез Христос – нашия Господ.
Амин!
{tab=Явлението „Трафик на хора”}
Какво представлява явлението „Трафик на хора”?
Това е съвременната форма на робство, осъществявана от криминални групировки с непредвидими негативни последици за хората, попаднали в него.
Най-често от трафик на хора са застрашени децата от женски пол след 12-годишна възраст и жени до 40-годишна възраст, които по една или друга причина искат да пътуват или работят в чужбина. Не е вярно, че в трафик попадат само проститутки.
Най-разпространените механизми за въвличане в трафик са фалшивите набирания на работна ръка за работа, като сервитьорки, модели, продавачки, детегледачки, компаньонки, камериерки или някакъв друг, сходен, вид работа. „Наемането“ на работа става чрез нелицензирани посреднически агенции, които взимат комисионни за документи и визи, без да се интересуват от съдбата на работника след заминаването му в чужбина, като обикновено дават щедри обещания за високи заплати и добър живот. Някои от тях предлагат да поемат разходите по пътуването за “улеснение“.
Това, което се случва с децата и жените жертви на трафик, е че те попадат в ръцете на организирани престъпни групи и принудително биват въвлечени в проституция или изпадат в много тежка форма на икономическа зависимост, равносилна на робство. Биват принудително затваряни, измъчвани, бити и наказвани. Лишавани са от елементарни човешки права.
В последно време застрашителни размери набира вътрешният трафик, който засяга изключително лицата от женски пол, ненавършили 18 години. Това е така, защото не се налага излизането на момичетата зад граница и преодоляването на граничния контрол и целите на трафикантите се постигат лесно вътре в страната ни. Начините за въвличане във вътрешен трафик са като изброените по-горе, а обещанията са свързани с добра работа на черноморските ни курорти през лятото или в някой от големите градове.
Проблемът става изключително актуален през лятната ваканция, когато много непълнолетни момичета искат да работят и естествено – желанието им е това да стане на морето. Тревожен е фактът, че много родители нямат нищо против това да е така и се доверяват напълно на децата си, когато им съобщят, че чрез техни „добри“ приятели са си намерили добра работа на морето и ще изкарат страхотно лятото.
Както и в другите случаи на най-лоши форми на експлоатация на деца, крайната бедност, възможността за значителни доходи, липсата на образование, нарушената функция на семейството, моралната отговорност да подкрепиш семейството си или да спечелиш пари, за да оцелееш, са все фактори, които правят децата уязвими на трафик и сексуална експлоатация. За да преживяват семействата, а понякога и за да задоволят наркотична пристрастеност, деца са продавани в секс индустрията.
Трудова експлоатация
В разгара на пролетта и началото на лятото, много от хората, които търсят възможности за сезонна работа извън страната, както и младите хора, които избират студентските бригади, вместо почивка на брега на морето, рискуват да попаднат на недобронамерени посредници, работодатели или дори познати и приятели. Последните често са склонни да злоупотребят с мечтите, плановете, амбициите, доверието и стремежа на търсещите работа, чието желание е да осигурят по-добри условия за живот на себе си и семейството си. Трудовата експлоатация е един характерен пример за това защо трафикът на хора е определян като съвременната форма на робство.
При случаите на трудова експлоатация, предварителните договорки с работодателите обикновено се разминават драстично с реалните условия на живот и работа, или изобщо не са формализирани с предварително подписан договор. Жертвите полагат принудителен труд, който се заплаща минимално или не се заплаща, документите им за самоличност са отнети от работодателя, заплащат нерегламентирана сума (дълг) за това, че им е осигурена работа. Много често те не започват работа веднага след пристигането си, а са принудени да чакат, докато изхарчат наличните си средства и задлъжнеят на работодателя, който често им вменява допълнителни задължения за разходи, които трафикантите уж са направили за жертвите. Условията на живот много приличат на условията на труд – под поносимия житейски минимум.
{tab=Вашето дарение за тях}
Можете да изразите съпричастността си към проблема “Трафик на хора”, като направите дарение за превенция и подкрепа на жертвите на насилие.
Можете да го направите on-line или чрез банков превод. {module [381]}
Моля, отбележете основание за дарението: Кампания “Антитрафик” на “Каритас”
 |
 |
Благодарим Ви за съпричастността!
{/tabs}
За контакти: Миграционна служба на Каритас
Препоръчителна молитва за кампанията
Брошура за кампанията
Плакат за кампанията