И в община Левски не достигат професионалисти в грижите за възрастните хора

Липсва устойчивост във финансирането на грижите за възрастни хора, професионалистите в сектора не достигат, нуждите са особено чувствителни в малките населени места.

Това са основните изводи от кръглата маса, организирана на 8 февруари в град Левски от „Каритас Русе“ по темата „Когато търсенето изпреварва предлагането –  гарантираме ли достъпа на възрастните хора до дългосрочни грижи в домашна среда?“.

Във форума се включиха повече от 20 професионалисти в сектора: представители на местните власти и служби за социално подпомагане, доставчици на социални услуги, неправителствени организации от община Левски, кметове и представители на кметства от района на Обнова, Малчика, Българене, Аспарухово, както и участници от община Летница.

Те обсъждаха изводите от изследването за достъпа на възрастни хора (65+) до дългосрочни грижи в дома и общността, реализирано от мрежата на „Каритас“ на територията на цялата страна. Ива Таралежкова от сдружение „Деветашко плато“ води дискусията с опит, познавайки нуждите на местните хора.

„Изследването, което представяте, припознава проблемите, които имаме. Споделяме препоръките, но са нужни много усилия, за да се обърне тенденцията на отлив на хора и липсата на професионалисти – не само при нас, в цялата страна е така“, коментира г-жа Даниела Драгоева от Дирекция „Социално подпомагане“.

По Механизма за лична помощ в общината в момента се ползват 502 души, обгрижвани от 437 лични асистенти. Две трети от потребителите са на възраст над 65 години, съобщи г-жа Силвия Йорданова от звеното за социални услуги в общината. Близо 5 милиона лева е осигурената от държавата годишна издръжка на тази делегирана дейност.

Трябва да се направят законови промени в Кодекса на труда и Закона за социалното подпомагане, които да защитят в по-голяма степен интересите на професионалистите – лични асистенти. В момента им се плаща като на трудов договор – по 8 часа за 5 дни в седмицата. А те работят 24/7, не са уредени възможностите за компенсации и допълнително заплащане в почивни и празнични дни, обясниха професионалистите. „Този проблем може да се постави на национално ниво в партньорство с Националното сдружение на общините НСОРБ“, коментира г-жа Ива Таралежкова.

„В малките населени места всичко достига по-трудно – и услугите, и помощта. Някои програми работят за кратко време – по няколко месеца, имат безсмислени ограничения, а в същото време липсват достатъчно хора, които да работят. И това трябва да се промени – и вие, които правите тези обсъждания, трябва да го предадете нагоре, в парламента, където се правят промените“, категорично заяви г-н Милан Драганов, кмет на село Трънчовица.

Изключително предизвикателство – особено в малките населени места, е грижата за възрастни хора с деменция или с психични проблеми. В този аспект професионалистите, предоставящи грижа, имат нужда от по-висока степен на обучение и защита, настояха и в община Левски – проблем, вече поставен по време на проведените и в други населени места кръгли маси на „Каритас“.

Има голяма група хора, които се нуждаят от подкрепа, а са изключени от възможност за такава – например тези, които нямат ТЕЛК, а са безпомощни – проблемът се повдига и в Левски, и във всички предишни обсъждания на темата.

Друг устойчиво поставян проблем е липсата на достатъчно квалифицирани и обучени хора, които да предоставят интегрираните здравно-социални услуги. „Записват се при нас, натрупват някой и друг месец стаж и заминават за чужбина, където работят същото, но вземат повече пари“, коментираха участници в срещата.

Кръглите маси на „Каритас“ се провеждат в рамките на проект „Достъп на възрастните хора (65+) до дългосрочни грижи в дома и общността – политики и реалност“ (www.dostap.caritas.bg), изпълняван с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на инициативата е да окаже влияние за промяна на съществуващите политики за дългосрочни грижи в дома и общността за една от най-уязвимите групи в българското общество – възрастните хора.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд „Активни граждани България“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието ѝ се носи от „Каритас България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тя отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и оператора на Фонд „Активни граждани България“. www.activecitizensfund.bg