Култура на срещата

52 % от бежанците по света са деца, сочи Годишният доклад за 2018 г. на Агенцията на ООН за бежанците. Зад тази цифра обаче стоят конкретни деца, със свои емоции, надежди и упования за щастливо детство.

Принудени да напуснат домовете си заради военни конфликти или други причини, застрашаващи живота на семействата им, тези деца преживяват дългия път на бягството, изпълнен с тревоги, страхове и безнадеждност. Когато пристигнат на сигурно място, те искат и имат нужда от едно основно нещо – да възвърнат детството си и отново да играят и мечтаят на воля.

Махмуд, будно иракско момче, което има нужда от помощ за домашната си работа по английски език, е дошъл много рано в стаята в един от центровете на ДАБ, в която сътрудниците на „Каритас“ провеждат обучителни занимания. Едно по едно идват и другите деца – Шереван, кюрдка от Ирак, иска помощ за домашното по математика и български език, Аимсахан, общителна казахстанка, има нужда от помощ по география. Шумът в стаята e впечатляващ, комбиниращ разнообразните звучения на български, арабски, фарси и турски език. Това е уникален сбор от различни националности, търсещи комуникация и успяващи в нея.

Откъснати от родината и дошли на „нова земя”, това, което търсят тези деца, е чувството на нормалност, усмихнати лица и възможност да се забавляват. Мостът, който прави възможна тази „култура на срещата“, е езикът – средството, чрез което можем да изразяваме себе си, да осъществяваме мечтите си и да опознаваме хората около нас, разбирайки, че общочовешките ценности, които споделяме, ни правят еднакви в различието.

• Имената на децата са променени.