Там, където има милосърдие и любов, там е и БОГ

Прощално слово на генералния секретар на „Каритас България“, изречено по време на погребалната литургия за епископ Петко Христов, отслужена на 19 септември 2020 г. в катедралата „Свети Павел от Кръста“ в гр. Русе. 

 

Ваши Високипреосвещенства!
Преподобни монсеньори, отци, богопосветени!
Опечалени роднини, близки и верни!

На Кръстовден се събудих с новината, че Бог е повикал монсеньор Петко в Дома си. Като човек, ме налегна тъга, но трябваше ли? По човешки чувствах раздялата, но – от друга страна, ние, християните, цял живот живеем именно за тази среща с Бог. Въпросът е как живеем?

Как живя монсеньор Петко?

Познавах монс. Петко повече от 30 години, а през последните 19 г., като президент на „Каритас България“ – общувахме често. Всъщност, монс. Петко беше прегърнал идеята „Каритас“ много отдавна. С негова благословия и помощ, като енорийски свещеник в Белене, основа първата енорийска „Каритас“ в България. До преди няколко месеца беше и начело, като истински пастир, на епархийната организация на „Каритас“ в Никополската епархия. Като президент на националната „Каритас“, помагаше с мъдростта и благия си нрав за развитието на организацията на Католическата църква в България.

По негово време в цялата страна бяха създадени центрове за Домашни грижи на „Каритас“. Както в притчата за Добрия самарянин, той мислеше за ближния и насърчи „Каритас Русе“ да създаде първия приют за бездомни в България, като му даде и най-подходящото име „Добрият самарянин“. С голямото си милосърдие и любов, той подкрепяше всяка идея, с която можеше да помогне на хората в нужда, независимо кои са, къде са, откъде са дошли.

Организацията на евреите в България „Шалом“ го удостои с наградата „Шофар“ за приноса на „Каритас“ за етническа и верска толерантност. Шофарът е еврейски духов инструмент, обикновено рог на овен, с чиито звуци евреите са сринали стените на Йерихон.

Той не обичаше фанфарите, не рушеше стени – живееше смирено.

Живееше с милосърдие и любов към всички и искаше това и от нас, в „Каритас“, точно както се пее в антифона: Ubi caritas et amor, Deus ibi est. В превод на български: „Там, където има милосърдие и любов, там е и БОГ“.

По примера на Христос, той беше готов да се смири и да измие краката на всеки.

Той беше епископ, но и слуга на всички в смирението си.

Живя с милосърдие и любов и винаги с Бог.

Миналата седмица имах благодатта да го видя. В малкото минути заедно осъзнавах, че това може би е последната ми среща с него и исках да му благодаря за всичко. Да му кажа всичко това на него. За съжаление, нямах този кураж и предпочетох да му дам кураж, като му казах единствено ДОВИЖДАНЕ.

Днес бих искал заедно с вас и от името на всички в КАРИТАС да го изпратим до вратите на Царството небесно, именно с този антифон, който е олицетворение на неговия живот:

Ubi caritas et amor, Deus ibi est.

Емануил Паташев
Генерален секретар
„Каритас България“