Почит пред паметта на монсеньор Петко Христов

Любовта побеждава всичко

Представители от всички социални услуги на Русенската католическа организация „Каритас“ отдадоха последна почит на своя покровител и вдъхновител – Негово Високопреосвещенство монсеньор Петко Христов. Никополският епископ, който дълги години бе председател на „Каритас Русе“, както и президент на „Каритас България“, напусна света на хората на 14 септември 2020 г.

Поклонение пред тленните му останки се извършва всеки ден в катедралния храм „Свети Павел от Кръста“ в гр. Русе. Там, от 12 часа в събота, 19 септември 2020 г., ще бъде отслужена тържествена погребална литургия.

„Omnia Vincit Amor – Любовта побеждава всичко“. Тази латинска сентенция бе девиз на монсеньор Петко Христов.  Ако не беше той и неговата визия да се помага на хората, „Каритас“ днес нямаше да я има в този ѝ вид. Добър и деликатен, той оставяше човек сам да си прави изводи, сам да си оправи кривините и да поеме в правия път“ – сподели изпълнителният директор на „Каритас Русе“ – г-н Стефан Марков, в прощалните си думи в храма. Познанството между двамата датира от далечната 1983 г., преди монсеньорът да поеме свещеническия си път.

Монсеньор Петко имаше много голямо сърце. Той създаде първата енорийска организация „Каритас“ в България, тази в Белене – отвори пътя за нас. Тъй е кръстник на някои от услугите на организацията. Той даде името на приюта за бездомни хора „Добрият самарянин“ и на Центъра за обществена подкрепа „Том Сойер“ в Русе, в Белене – на центъра „Свети Викентий“. Епископите обикновено ги помнят по църквите, които са издигнали, и неговите са факт. А днес, тук, в България – и по социалните услуги на „Каритас“. И това е нашата отговорност – да помним. Защото всички сме тленни и всичко минава и заминава. Но трябва да помним онези хора, които задават жалони. А монсеньор Петко Христов заслужава паметта и почитта заради всичко, което е направил.

Освен тъгата, трябва да има и радост и да го носим в сърцето си. Отива при другите светци – при монсеньор Евгений Босилков, при Света Петка, защото той е кръстен на тази светица, и честваше имения си ден на нейния празник. Той извървя своя път и ние можем само да му благодарим и за самите нас. Монсеньоре, благодарим ти за всичко.