Пасхално послание на кардинал Тагле – президент на „Каритас Интернационалис“

В това Пасхално време, ние в „Каритас“,  искаме да ви поканим да се присъедините към нас в пътя на вярата, надеждата и любовта с мигрантите.*

Исус направи много пътувания по време на  Своя живот. Дори още преди да се роди, Той пътува в утробата на Майка Си от Назарет до Витлеем. А после като дете бежанец – Исус замина за Египет. И след това като проповедник обикаляше пътищата на Галилея. А това което изглеждаше, че бе Неговото последно пътуване – бе това към Голгота с две тежки дървени греди кръстосани върху гърба Му.

Но това, което изглеждаше, че ще бъде края на пътуването на Исус, всъщност беше самото  начало. Излязъл от гроба Си, Христос поиска да взриви границите на нашето познание. Чрез Неговото Възкресение из мъртвите Христос ни покани всички да изтърколим камъните, които блокират сърцата ни и нашето въображение и да споделим пътуването един с друг, и по-специално с хората, които са най-уязвими, с такива като емигрантите.

През септември 2017 година папа Франциск стартира нашата кампания «Споделете пътя», и ни покани да отворим сърцата си с надежда, защото именно тя подтиква мигрантите да заминат далеч от дома си. Но пак тази надежда е в сърцата на тези, които ги приемат с отворени обятия: «Надеждата е подтик да се «сподели пътуването», защото пътуването  се състои от две части от тези, които идват на нашата земя, и ние които ги посрещаме с отворени обятия, за да ги разберем, да разберем тяхната култура и техния език.»

Малко след Неговата смърт, Исус се яви на двама ученици по пътя към Емаус. И двамата бяха изплашени от смъртта на техния Учител. И те не разпознаха Исус, докато не седнаха на трапезата, за да ядат заедно и да разчупят хляба.

Колко пъти на ден ние не разпознаваме Исус в хората, с които се срещаме? Може би сме били ангажирани или разсеяни, или пък сме били вглъбени в  себе си в гроба на собствените си страхове и погрешни схващания.

Но има специфични моменти в нашия живот, където една основна истина трябва да ни се напомня: ние сме дадени едни на други, за да имаме някого с когото да споделяме пътя си.

Един обикновен жест като да отворим обятията си пред някого –означава много неща, тъй като докосва различни нива на човешкото  съществуване. И това е жестът, който каним хората да направят в рамките на кампанията «Споделете пътя».

Аз протягам ръка и ако някой се чувства самотен или изоставен, моят жест се превръща в жест за солидарност. Ако подам ръка на наранен човек това би било жест за изцеление за него. Ако протегна ръка на изгубен човек, това би могло да означава, че му предлагам да го водя. Ако подам ръка на човек, който вярва, че никой не се интересува от него, тогава това е знак за приятелство. Този обикновен жест означава различни неща в различни етапи от екзистенциалното пътуване на хората.

На Кръста Христос направи последен жест за подадена ръка към другите. Той отвори обятията Си и се освободи, за да направи място за Божията воля.

При това не е нужно да се правят насила извънредни и екстравагантни неща, за да се направи разлика в живота на хората. С прости и обикновени жестове, ако те са направени искрено с разбиране, открито и със съчувствие, могат да се постигнат велики неща.

Ние ви каним всички да се присъедините към нас и да направите малки жестове на състрадание към мигрантите, които вие срещате през целия си ден. Ние ви приканваме да откриете Исус както  в мигранта, така  и в себе си.

Седмицата от 17 до 24 юни 2018 г., ние организираме световна седмица на действие  – « Споделете пътя». Вие можете да се присъедините към организациите на Каритас и мигрантите по света в дейностите, които организираме през тази седмица. Точно както Исус и учениците от Емаус ние ви каним да споделите една трапеза с мигрантите, за да ви напомним за нашето единство като световно човешко семейство и нашата нужда едни от други.

Ние се надяваме чрез тези малки жестове на разбирателство и общение да създадем вълна от световна солидарност, която ще помете камъните, които ни блокират и ще ни отведе в едно пътуване, което подхранва нашето въображение. Мобилизирайки колективно нашата енергия на световно ниво- мигранти, бежанци и общности заедно – ние ще запалим света с Божията любов.

*За „Каритас“ мигрантът е човек в движение, който трябва да бъде придружен, подкрепен и закрилян. За кампанията си използваме думата «мигрант» в широкия й смисъл. Тя може да се отнася за бежанци или за хора, търсещи убежище. Може да се отнася и за вътрешно разселени хора, разселвани в собствената им страна, които са станали жертви на конфликт или на природно бедствие, или хора търсещи работа. Те могат да бъдат възрастни или деца, съвсем сами или със семейство. Понякога това също са и жертвите на трафика на хора.

Кардинал Луис Антонио Тагле
Президент на „Каритас Интернационалис“