Миграцията не е престъпление

 

В изключително размирното време, в което живеем, съвсем естествено се наблюдава разместване на „човешките пластове“ и приток на бежанци към „стените“ на Стария континент. По данни на агенцията за бежанците на ООН, почти 60 милиона души по света са напуснали родината си миналата година, изгонени от конфликти и тежки кризи. Повече от половината бежанци са деца.

20 юни е обявен за официален ден на бежанците от 2001 година насам. Целта да има подобен ден в календара е да бъде повдигната завесата и да се привлече общественото внимание към огромните трудности, с които се сблъскват бежанците на правно, икономическо, социално и морално ниво. А така също, да се покаже уважение към куража и надеждата им за по-добър живот.

Неразбирането на положението на хората, потърсили спасение в България, масовото възприемане на „пришълците“ като престъпници и заплаха за собственото добруване, индиректно се подклажда и от неясните държавни политики, законодателство и съществуващи практики. Поставена е под въпрос и ефективността и адекватността на българската система за интегриране.

На извънредно заседание на Европейския съвет през април пък, бяха предвидени изключително много ограничителни мерки за бежанците и мигрантите, унищожаващи Европейския проект, основан на солидарността и зачитането на достойнството на всеки един човек. Ограничителните мерки никога няма да спрат хората да рискуват живота си, за да влязат в Европа, ако първопричините, каращи ги да напускат родните си места, не са преодолени.

Фактът, че през последните години броят на хората, получили закрила в Република България, непрекъснато се увеличава, поставя на дневен ред необходимостта от общи действия между държавните институции, неправителствените и международните организации за разрешаване проблемите, стоящи пред интеграцията на потърсилите убежище хора. Най-неадекватно би било в тази ситуация да се засилят ограничителните мерки.

В навечерието на Международния ден на бежанците не е лошо да се върнем отново към сърцевината на проблема, а именно отказът от разбиране на „пришълците“, и да си припомним какво точно означава понятието „бежанец“ и кои точно хора имат право на такъв статут. Вероятно тази кратка дефиниция би могла да развенчае митовете около тези бедни, бягащи хора, дамгосани от масовото незнание с етикета „престъпници“.

Статут на бежанец

Статут на бежанец, съгласно чл. 1А от Женевската конвенция за статута на бежанците на ООН от 1951 г. и чл. 8 от Закона за убежището и бежанците, се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към обществена група или поради своето политическо мнение или убеждение и който поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на държавата си по произход или да се завърне в нея.

Ние, от „Каритас”, смятаме, че грижата за хората и народите в нужда означава да си способен да дариш достойнство и смятаме, че семейството на Европа е готово да направи тази крачка на зачитане и осигуряване на това изконно право.