Целите за устойчиво развитие са доказателство, че държавите могат да говорят на един език

Интервю с Петър Бучков, представител на Българската платформа за международно развитие.

КАКВО ОЗНАЧАВАТ МЕЖДУНАРОДНИТЕ ЦЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ООН?

Целите за устойчиво развитие на ООН всъщност са новата парадигма за развитие на света с хоризонт до 2030 година, приети с консенсус от 193 държави членки. Те са естествено продължение на Целите на хилядолетието за развитие. Но докато целите на хилядолетието се съсредоточаваха върху външната помощ и изпълнение на определени цели в развиващите се страни, то целите за устойчиво развитие всъщност са нещо глобално и обхващат освен развитието на развиващите се страни, също така и развитието на държавите-донори – тези държави, които от 60-те години насам дават пари към трети страни.

ЖИВЕЕМ В СВЯТ НА ДОСТА ЕРОЗИРАЩИ ЦЕННОСТИ. СВЕТОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ КАТО ООН, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ НЕ СА ТОВА, КОЕТО СА БИЛИ ПРЕДИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА АВТОРИТЕТ И ИМИДЖ. СПОРЕД ВАС ДОКОЛКО БЪЛГАРИЯ ДНЕС Е РЕСПЕКТИРАНА ОТ ТЕЗИ АВТОРИТЕТИ? ДОКОЛКО ТЯ ИЗПЪЛНЯВА СВОИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ КАТО СТРАНА ЧЛЕН НА ТЕЗИ ОРГАНИЗАЦИИ?

ООН е най-голямата световна международна организация. В последните години много се говори за реформата в структурите на ООН. За всички е ясно, че е нужна такава. ООН действа бавно, действа на много фронтове, действа с много агенции, действа с огромни бюджети. Но ООН все още е най-добрата организация, която успява да намери консенсус между толкова различни държави из целия свят със своите геополитически интереси. И всъщност, целите за устойчиво развитие са доказателство, че държавите могат да говорят на един език. Всички 17 цели бяха приети от всички 193 държави членки – естествено с консенсус – и всички 193 държави членки ги изпълняват и ще ги изпълняват до 2030 г.

България няма нужда да е респектирана от ООН и нейните организации, защото България е пълноправен член на тези организации. България работи в партньорство с всички други държави членки. България в момента има председател на Комитета за правата на детето. България стои много добре и в Женева, и в Ню Йорк на общите събрания на ООН. Така че, всъщност, България, както и другите държави членки не трябва да бъдат респектирани, а трябва да дават всичко от себе си, за да можем да работим към постигането на тази много амбициозна програма. И в крайна сметка, това, което е основна цел на ООН – постигането на мир и сигурност.

В БЪЛГАРИЯ ДНЕС СРЕД ОСНОВНИТЕ ТЕМИ НА ПУБЛИЧНОТО ГОВОРЕНЕ СА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА И ДЪРЖАВАТА КАТО ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. КАТО ЧЛЕН НА ООН БЪЛГАРИЯ КАК ИЗПЪЛНЯВА СВОИТЕ АНГАЖИМЕНТИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОМОЩ КЪМ ТРЕТИ СТРАНИ, НАПРИМЕР?

Помощта към трети страни се регулира от Комитета за развитие на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, всъщност това е клубът на богатите. От своя страна Европейският съюз, където са голяма част от държавите, които са част от клуба на богатите, има доста строги правила. Подписвайки договора за влизане в Европейския съюз, България, всъщност, поема и ангажимента да дава 0,33% от брутния си национален доход (БНД) за развитието на страните от третия свят.

В момента България изпълнява 1/3 от този ангажимент, т.е. 0,1% от БНД отива за помощ за развитие по две линии – многостранна и двустранна линия. По многостранна линия се разходва по-голямата част от този бюджет, който е около 80 милиона. По двустранна линия в бюджета на Външно министерство са около 6 милиона и те се дават пряко за проекти в приоритетните държави за помощта за развитие на България. Това са Западните Балкани и Черноморският регион, някои точки на конфликт, както и традиционни партньори, например Виетнам.

Има какво още да се работи. България все още няма своя закон за сътрудничество за развитие, но сме намерили някакъв начин да изпълняваме част от ангажиментите си. Стоим добре. Другите нови държави членки също са около 0,1 – 0,15 %. Това са Полша, Словакия, Словения, Кипър, доколкото не се лъжа, също има около 0,1%. Така че България, доколкото й е възможно, изпълнява ангажиментите си.

КАКВА Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ МИГРАЦИЯТА И РАЗВИТИЕТО В ДНЕШНИЯ СВЯТ?

Ако говорим за сътрудничество за развитие, след конфликта в Сирия, има една много ясна тенденция: парите, които се дават (понеже говорим за официална помощ за развитие) от развитите страни за миграция и по-скоро – за бежанския поток, отиват по две направления. Една малка част е в страните донори, където има поток от мигранти и бежански центрове, но голямата част се разходват в страните на произход, като основната политика, която стои зад това разходване на средства, е желанието бежанският поток да намалее. Една друга голяма част, както е известно: 6 милиарда евро, ще бъдат дадени на Турция за фонда на Европейския съюз за бежанците до 2023 година.

Интервюто е взето от Цвета Ненова – журналист и сътрудник на „Каритас Русе“.

Интервюто се реализира в рамките на инициативата „Миграция, взаимодействие, развитие“ (MIND), финансирана от Европейския съюз.