Рой Хил: Намерих своето място тук, в България

Рой Хил е на 30 години, роден е в Лондон, но е израснал в София. Понастоящем е собственик на компанията за дигитални комуникации 3 Frames. Той е пример как човек може да носи във вените си и българското, и английското. Срещнахме се с него, за да ни разкаже малко повече за живота си и защо избира да остане в България.

От колко време си в България?

С малки прекъсвания – от 28 години. В Лондон живяхме едва 2 години, до 1991 г., след което се преместихме в София. През 1995 г. се върнахме в Англия за близо година, и през 2015 г. прекарах още една година зад граница, този път в Брюксел. Но София остава мой дом през всичките тези години, независимо къде живея.

Защо избра България за свой настоящ дом?

Всичко и всички, които са близки до сърцето ми, са тук. Много хора ме питат “защо не отидеш в чужбина, там възможностите са повече, парите са повече, всичко е уредено“. Имал съм изключителната възможност да пътувам по целия свят, в десетки различни държави, виждал съм всякакви култури, запознавал съм се с различни хора. Навсякъде проблемите са еднакви, независимо дали си на Малдивите или в Германия, винаги търсиш добър живот за теб и близките си. Утопията, която някои хора си представят, че царува в „западните страни“, чисто и просто не съществува. И там има проблеми, и там хората се сблъскват с трудности.

Истината е, че ако имаш цел и работиш усърдно, ще я постигнеш където и да си. Но нищо не може да замени това да си истински у дома. В Белгия и парите бяха повече, спокойствието също, но се усеща ясно, че си чужд. Колкото и добре да се адаптираш, ти винаги ще си чужденец. А в България възможностите са много. Тъжно е, когато виждам отчаянието у хората, които казват „тук нищо не става“ и бягат от страната. Някои от тях успяват да постигнат мечтите си зад граница, но и много не постигат целите си.

В крайна сметка, всеки човек има право да реши сам за себе си къде се чувства най-добре. Имам приятели, които се преместиха в Скандинавия и преоткриха себе си, сега са изключително щастливи и не могат да си представят друг живот. Аз не бих могъл да живея в толкова суров климат, затова пък съм твърдо убеден, че намерих своето място тук, в България. Това е моят дом и винаги ще бъде. А и имаме слънчево време, изумителна природа, най-красивите жени на земята и ракия. Какво повече мога да искам или търся?!

Коя беше първата дума, която научи?

Първата ми дума е била car (кола на английски). Казал съм я, докато сме гледали паркинга пред блока ни в „Люлин“, явно съм бил много впечатлен от превозните средства там (вероятно редица Лади, Москвичи и Жигули, все пак става дума за зората на демокрацията). След това са последвали обичайните „мама“, dad (татко на английски) и т.н. Родителите ми са се погрижили да проговоря едновременно и двата си родни езика, за което съм изключително благодарен.

Кое е нещото, което най-много ти харесва в София/България?

Няма едно конкретно нещо, което да ми харесва най-много. Откривам красотата във всичко, дори и в най-дребния детайл. В работата си често снимам въздушни кадри над София за различни проекти и всеки път си казвам „този град е невероятен“. Просто, често се случва да сме толкова вглъбени в ежедневните си несгоди, че не го забелязваме. Един вдигнат поглед нагоре към „Александър Невски“ на свечеряване, или към Витоша по протежението на едноименния булевард, са достатъчни да откриеш неописуемата красота на столицата ни. Е, имаме и „прелестните“ панелни блокове, но чрез тези контрасти е още по-лесно да оценим истински красивото.

Какво ти липсва най-много, откакто си тук?

Времето с английската половина на семейството ми. За жалост, това разстояние от над 2000 километра разкъсва връзките, дори и най-близките такива. Преди няколко години загубих дядо си, по-рано през тази година и баба ми си отиде от този свят и вече колкото и да ми липсват, няма да мога да им кажа всичко, което бих искал. Но това се случва и дори с хора, чиито близки живеят на съседната пряка. Даваме си сметка колко много ценим нещо или някого едва след като го изгубим. И една от най-ужасните грешки, които всички допускаме, е да си мислим, че имаме време. Нямаме.

Какво е нещото, с което ние, българите, се отличаваме от англичаните?

Българите са изключително любопитно „племе“. Всички хулят наред – държава, политици, икономика, здравеопазване, образование, но ако някой чуждоземец се осмели да направи негативен коментар за България, вече са станали с оръжията, готови да си я бранят.

А какви са разликите между българите и англичаните? Ние сме еднакви и същевременно – коренно различни. Имаме едни и същи цели, забавляваме се по един и същи начин, наслаждаваме се на хубавото. Англичанинът би харесал една студена и пивка ракия, както и българин ще оцени отлежало малцово уиски. Но има разлики в манталитета. Българите са (сме?) далеч по-емоционални, лесно се караме един с друг, но и лесно се сприятеляваме. Силно обичаме и силно мразим. Англичаните пък са (сме?) по-студени, по-дистанцирани. Това не значи, че по-малко ни е грижа за хората или сме по-малко чувствителни, просто социалният строй е по-различен. А и напоследък англичаните са по-добри от българите на футбол.

Какво те кара да се чувстваш у дома в България?

Както вече споменах, тук са най-близките ми хора. Жена ми, семейството ми, приятелите ми. Пътувам често и това още повече ми позволява да оценя колко е хубаво да си у дома. И нямам никакво намерение да се местя където и да е.

Интервюто се реализира в рамките на кампанията „Какво е дом?“, част от инициативата „Миграция, взаимодействие, развитие“ (MIND), финансирана от Европейския съюз.