През обектива: разговор с Беуар Моса

Би ли казал няколко думи за себе си?

Казвам се Беуар Моса, на 30 години, кюрд от Кюрдистан, Ирак. Завършил съм специалност „Бизнес администрация“. От почти две години живея в София, България. Имам 11 години опит в областта на фотографията и графичния дизайн. От дете обичам изкуството и фотографията. Участвам във фотографски конкурси и изложби, откакто започнах да се занимавам с фотография.

Бил съм фотограф към няколко НПО-та и печатни медии (както и директор на радио, фото журналист и графичен дизайнер към списание за култура в Кюрдистан).

Какво е домът за теб?

За мен домът е основата, от която започва всичко.

Кое е най-важното нещо в живота ти в момента, като артист и като човек?

Най-важното нещо в живота ми е да опитвам през обектива да представя себе си на другите. Защото имам какво да кажа чрез обектива.

Как започна кариерата ти на фотограф? Защо избра да станеш фотограф?

От дете съм фен на фотографията и изкуството, но първо започнах работа като графичен дизайнер през 2007 г. След това, през 2010 г., започнах да работя като фотограф-документалист, защото фотографията е лесно и бързо средство, с което да запознаеш хората с обекта на заснемане и да предадеш посланието още от първия поглед към снимката.

Какви обекти обичайно застават пред камерата ти? Какво ти е интересно да снимаш и защо?

Фотографът може да снима и с камерата на мобилно устройство, без значение от модела камера или устройство. Най-важни са обектът и посланието на снимките. Предпочитам портретна или документална фотография – хората не вярват на думи, а на снимки, защото снимките са надеждни документи.

Какво те вдъхновява и мотивира за фотографиите и изкуството, което правиш?

Целият смисъл на снимането е да не ти се налага да обясняваш нещата с думи. Това е вдъхновението ми във фотографията.

Как би искал да развиваш изкуството си занапред тук в България?

Няма да забравя, че „Каритас“ първи ми подадоха ръка, отвориха ми много врати и ми дадоха възможност да се развивам и да постигам успехи тук в България. През тези две години участвах с голям успех в много фотографски фестивали, конкурси и изложби.

Защо творчеството е важно във фотографията? Какво е твоето разбиране за творчество? Какво означава за теб като човек и артист?

Всъщност, творчеството е една от най-важните характеристики преди всичко за хората, но и за фотографите в частност. Това е един от ключовите фактори, които ни правят успешни като индивидуалности и като биологичен вид. Всичко ще се предаде напред през творчеството. Как бихме могли да продължим и да развиваме себе си без творчество?

Сега, след като имаш зад гърба си няколко постижения като фотограф и артист, би ли могъл да опишеш накратко предпочитания ти стил във фотографията и защо си го избрал?

Когато снимаш хора в черно и бяло, ти фотографираш душите им. Заради това избрах този стил. Както знаем, животът е пълен с трудни моменти, бедни хора, войни, проблемите от живота… Когато си щастлив, виждаш много хора около себе си, които споделят радостта и вниманието ти, но когато имаш проблем или си тъжен, няма да видиш много хора около себе си. Може би ще се озовеш сам. През обектива, чрез снимките, избрах този стил, за да напомням – не забравяйте жертвите на войната и агресията.

Какво би желал да предадеш на публиката, която следва или симпатизира на кампанията #WhatIsHome?

Не е важно да живееш в дома си, а да можеш да живееш навсякъде и да се чувстваш у дома.