Младите хора – пълноценен партньор в развитието

Интервю с Илина Мутафчиева, представител на Дружеството за ООН в България.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА „ДРУЖЕСТВОТО ЗА ООН В БЪЛГАРИЯ“?

„Дружеството за ООН в България“ е неправителствена организация, основана през 1948 г., за да може България да се присъедини към ООН. Това става факт пред 1955 г., благодарение на умелата ни дипломация, но въпреки това организацията не спира своята дейност. Към момента тя има различна палитра от дейности. От една страна се занимава с права на човека, с политики за развитие и с целите за устойчиво развитие на ООН. От друга страна – имаме клубове в училища, над 40 клуба в страната, които са свързани с ученици и ги обучаваме на духа и ценностите на ООН. Имаме и младежка секция, от която всъщност аз съм част. Това са студенти или завършили хора – защото младите хора в България по закон са на възраст между 15 и 29 години, които работят по различни теми и се опитват да популяризират максимално това, което прави ООН в България.

ИЛИНА, ВИЕ СТЕ МЛАД ЧОВЕК, НО БИОГРАФИЯТА ВИ Е МНОГО БОГАТА С РАЗЛИЧНИ ДЕЙНОСТИ: АКТИВИСТ, ЗАСТЪПНИК, ЛИДЕР, ПОСЛЕДОВАТЕЛ… ЧУВА ЛИ СЕ ДНЕС ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ?

Като представител на „Дружеството за ООН в България“, аз бях избрана и за председател на Националния младежки форум – платформата обединява 50 различни младежки организации от цялата страна, с различен профил. Дали се чува гласът на младите? Това е нещо много интересно. Ако трябва да проследим какво се случва в Европа: Европа добре разбира, че при това застаряване на населението, най-ценният актив в момента са младите хора и трябва да бъде изградена ясна система за участието на младите хора. В същото време, ако проследим актуалните процеси по Брекзит, например, ще видим, че техният глас не бива чут. Въпреки че по-голямата част от младите хора там казват „не, ние не искаме да напуснем Европейския съюз“, техният глас не бива чут, тъй като те са по-малка част от населението.

Участието на младите хора и на местно, и на национално ниво е жизненоважно и е важно то да бъде реално. Не само да седим на масата за преговори, а всъщност да се взима предвид нашето мнение. Така че, може би е време да спрем да казваме, че младите хора се нуждаят от някакви неща и да ги разглеждаме като пълноценен партньор, който има право да участва.

АКО ПОГЛЕДНЕМ В КОНТЕКСТА НА ТЕМАТА МИГРАЦИЯ И РАЗВИТИЕ ОБАЧЕ – МЛАДИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА МИГРИРАТ.

Това се вижда отстрани. За нас – младите хора, когато отиваме в някоя европейска държава, ние не си даваме сметка, че това е миграция. Аз мога да отида, да завърша някъде или да поработя няколко години в държава от Европейския съюз и да се върна обратно…

Моят съзнателен живот е преминал в това, че аз никога не съм пътувала с виза. Аз съм пътувала винаги с личната си карта. И за мен пътуването е начин да се развивам и да развивам общността около мен. Когато говорим за миграция, по-скоро говорим за трети страни. Така че, със сигурност, емиграция и миграция вече се разбират по различен начин между поколенията.

ДОКОЛКО МИГРАЦИЯТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ДВИГАТЕЛ ЗА РАЗВИТИЕТО ДНЕС, ТУК В БЪЛГАРИЯ?

Според проучване на „Галъп интернешънъл“ за българската младеж, актуално към момента, се оказва, че младите хора все по-малко искат да напуснат страната ни и все повече искат да останат тук. Но трябва правилно да разберем: от една страна, младите хора, които са в чужбина, могат да бъдат двигател, да се върнат, да пренесат нещо качествено и по този начин да постигнем общо развитие. От друга страна обаче е хубаво да знаем, че не всеки млад човек, завърнал се от чужбина, ще бъде нашият спасител. Аз, например, съм завършила в България. И имам много колеги около мен, качествени хора, също завършили тук. И ние се борим непрестанно, но някак си биваме неглижирани, само защото не сме завършили в чужбина. Тези отношения трябва да бъдат малко по-балансирани, за да може заедно да осъществяваме развитието и да творим промяна.

Интервюто е взето от Цвета Ненова – журналист и сътрудник на „Каритас Русе“.

Интервюто се реализира в рамките на инициативата „Миграция, взаимодействие, развитие“ (MIND), финансирана от Европейския съюз.