За възрастния болен човек никой не се сеща

Тереза е на 69 години, заедно със съпруга си Милко живеят в гр. Раковски. Преди шест години Милко, който сега е на 72 г., получава тежък инсулт и дълго време се бори за живота си. Успява да се пребори, но остават тежки поражения по тялото му и днес той изцяло е зависим от грижите на своята съпруга.

Намираме ги в двора на къщата им, посрещат ни топло и радушно. Въпреки тежкото им ежедневие, те отварят вратата на дома си и посрещат всеки гост с радост и усмивка. Синът им живее и работи със семейството си в Германия. Дъщеря им от много години е в Италия. Двамата често им се обаждат, но оттам почти не могат да облекчат тежкото им ежедневие.

Бивши земеделци, трудолюбиви, честни и почтени хора във възраст, когато е трябвало да обърнат внимание на себе си, животът ги среща с тази неочаквана трудност. Днес ежедневието им изглежда като една борба. Тереза разказва, че имат спокойни дни и дни с много трудности и изпитание. Най-голям проблем за нея е, че Милко е загубил говора си при инсулта. Често ѝ е трудно да разбере какво го боли или от какво има нужда. А когато Милко не се чувства добре, „много ми е трудно да намеря превоз, за да го закарам на лекар, защото нашият личен лекар се намира в другия квартал“ – споделя Тереза.

Щом времето е хубаво и състоянието на Милко позволява, те ходят с акумулаторните си колички до личния им лекар. Но когато времето е лошо или Милко е зле, „изпадам в паника и не знам какво да правя“ – казва Тереза. – „Понякога викам Бърза помощ или се моля от човек на човек да ни закара до болницата. В такива моменти много ми се иска да има някой до мен, на когото да разчитам, някой който да ми помогне“.

Възрастният мъж е изцяло зависим от нейните грижи. Той не може да направи нищо сам. Когато излиза до магазина или да си свърши някаква работа извън къщи, Тереза много се притеснява, че е сам и нещо ще му се случи. Скоро в една такава ситуация той е паднал и се е  ударил много лошо, но за щастие – съседите са го чули и са му помогнали. Оттогава Тереза се страхува да се отдели от него.

„Тук, в този квартал, няма аптека. За всичко ходим на километри. Личният лекар ни е в другия квартал, болницата и поликлиниката – също“ – с въздишка споделя Тереза. – „Сега го боли зъб и се чудя как да намеря начин да го заведа на зъболекар.“

Голяма помощ за Тереза и Милко се оказва услугата „Асистентска подкрепа“. Благодарение на нея, вече три години те живеят малко по-спокойно. Преди парите не им стигали, тъй като Милко пие доста лекарства и често лежи в болница. Налагало се е доста често да разчитат на децата си. Днес обаче, благодарение на „Асистентската подкрепа“, те могат да водят един достоен живот. За програмата са научили случайно от техни приятели и са се възползвали. Доволни са от институциите, които са им съдействали. Засега, услугата е предвидена за тях за пет години.

Тереза ще бъде много по-спокойна, ако веднъж седмично ги посещава компетентно медицинско лице в дома им. Да поговори с него, да получи съвет.

„Възрастният човек има най–голяма нужда от уважение. Преди имахме много приятели, сега останахме сами. За стария и болен човек никой не се сеща“ – казва за финал на нашия разговор Тереза. И пак така – с усмивка, ни изпращат с Милко, благодарни за посещението, за вниманието към тях.

Уважението, топлата дума, разбирането… Всеки човек се нуждае от тях. Къде да ги търсят възрастните хора? Дали не трябва, като общество, да намерим начин да ги получат в дома си? Дали сме ги забравили, че съществуват, защото все НЯМА ВРЕМЕ?

Скоро ще си сменим ролите. Те ще изчезнат. Ще останат в нечия памет. Тогава ще дойде нашият ред да застанем на тяхното място и да чакаме УВАЖЕНИЕТО И ТОПЛАТА ДУМА.

Проект „Достъп на възрастните хора (65+) до дългосрочни грижи в дома и общността – политики и реалност“ (www.dostap.caritas.bg) се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е да окаже влияние за промяна на съществуващите политики за дългосрочни грижи в дома и общността за една от най-уязвимите групи в българското общество – възрастните хора.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд „Активни граждани България“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от „Каритас България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тя отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и оператора на Фонд „Активни граждани България“. www.activecitizensfund.bg