Всяка история е трогваща, защото всеки живот е уникален

Медицинските сестри и социалните помощници към центровете за Домашни грижи на „Каритас“ помагат на 370 възрастни хора от 14 села и градове в областите Плевен, Враца, Русе, Бургас, Пловдив и София. Всяка история, до която се докосваме, е трогваща, защото всеки живот е уникален. А всяка среща между хората е безценен житейски урок.

Днес искаме да ви разкажем за Тодор – един от възрастните хора от село Граматиково, на които медицинската сестра и социалният помощник към центъра за Домашни грижи на „Каритас“ в гр. Малко Търново, помагат.

Животът в малкото странджанско село става все по-труден – няма лекар, училището и детската градина са затворени, младите хора са напуснали селото и са се установили в големите градове в България или в чужбина. Възрастните хора в селото все по-трудно се справят с ежедневието си и с болестите, които ги съпътстват.

Тодор е един от тях. На 93 г. е, живее в малка къща, чийто вид подсказва дългите години живот на стопанина си. Имал е нелек живот: четири години и половина е гледал съпругата си на легло, по-късно тя умира. Загубил е преждевременно и единия от тримата си синове. Поради заболяванията, които има, възрастният човек е трудно подвижен и почти не чува, трудно успява и да заспи и често будува нощем.

Въпреки това обаче – Тодор винаги намира за какво да се пошегува и да се засмее. Усмивката му е заразителна, но това, което най-вече привлича и размисля всеки, който разговаря с него, е мъдростта, натрупана от дългите години живот, която е съхранила човечността и доброто у него.

Това е и което ни трогва всеки път, когато разговаряме с Тодор – въпреки премеждията и трудностите в живота си, въпреки немощното си и болно тяло, което променя досегашния му начин на живот и го застопорява във все по-малко пространство, което да обитава, и прави невъзможно едно от малките му удоволствия – да се движи и да бъде сред хора, Тодор е успял да съхрани доброто в себе си и – най-вече – лъчезарния и ведър поглед, с който гледа на живота.

Медицинската сестра и социалният помощник към центъра за Домашни грижи на „Каритас“ в Малко Търново продължават да посещават възрастния човек в дома му и да му помагат да се справя с ежедневието си, което създава все повече трудности на Тодор, поради немощното му тяло. Освен че следят здравословното му състояние и приема на медикаменти, с топлото си отношение и сърдечните разговори, сътрудниците на „Каритас“ помагат на Тодор да не загуби ведрия поглед към живота, който е запазил през годините.