Спокойна съм, защото знам, че винаги ще бъдат до мен

Казвам се Надежда и съм на 79 години. Родена съм в Бургас, където получих образованието си и работих дълго време като детска учителка. С годините и след претърпени две тежки операции, здравето ми постепенно започна да се влошава. Лекарите препоръчаха да сменя климата и да се преместя на по-сухо място, което да влияе по-добре на опорно-двигателния ми апарат.

Скоро след това се появи възможност със съпруга ми да започнем работа в Малко Търново и се преместихме да живеем тук. След пенсионирането ми, последваха още три операции и когато съпругът ми почина, преди девет години, започна да става ясно, че няма да мога да се справя сама и че имам нужда от помощ.

Екипът към Домашни грижи на „Каритас“ в Малко Търново ми протегна ръка веднага и вече почти десетилетие ме посещават редовно в дома ми и полагат грижи за мен. Радвам се, че ги има и съм спокойна, че мога да разчитам на тях да откликнат на всички мои нужди, включително закупуването на лекарства, седмичния ми пазар, плащането на сметки и редица други.

Чакам Севда и Ваня (медицинската сестра и социалният помощник към Домашни грижи на „Каритас“) с нетърпение, за да споделя и доброто, и лошото в така еднообразното ми ежедневие. Усмивките, с които прекрачват дома ми, ме карат да се чувствам спокойна. Защото знам, че те винаги ще бъдат до мен.