Ако духът се предаде, няма вече какво да крепи човека

„Възрастните хора имат най-голяма нужда от разбиране и топлина, едно просто човешко отношение“ – казва Иванка, която от 10 години е медицинска сестра в центъра за Домашни грижи на „Каритас“ в гр. Малко Търново. Освен на възрастни хора в града, мобилният екип на „Каритас“ помага и на възрастни хора от околните села: Стоилово, Граматиково и Звездец.

Ванчето, както всички я наричат, постъпва на работа в „Каритас“, когато е вече пенсионер с предишен стаж от детска градина и здравна служба. Като медицинска сестра, тя извършва различни манипулации, измерва кръвно налагане, поставя инжекции, проследява приема на лекарства. Полага сестрински грижи и разговаря с възрастните хора, които ежедневно посещава в домовете им, за да им вдъхва надежда и кураж.

„Малко Търново е показателен град за отчужденост и забързан живот, където възрастните хора са затворени в домовете си и използват телевизията за компания“ – споделя Ваня. – „Такава е съдбата и на Керка от село Звездец. Тя е на 89 години, трудно подвижна и с намалено зрение. Самотна вдовица е от дълги години, има дъщеря, но тя живее в Бургас. Когато тръгвам от дома на Керка, в погледа ѝ се чете тъга. С приповдигнат тон казвам „Довиждане и всичко добро! Ще се видим скоро“. … У Керка особено ме впечатли силният дух, който има, въпреки тежкото ѝ състояние. Тялото може да е болно, но духът остава силен и непречупен. Защото, наистина, ако духът се предаде, няма вече какво да крепи човека. Така и ние не се предаваме и се стараем да възвръщаме надеждата у хората.“

Както и другите екипи към центровете за Домашни грижи на „Каритас“, и тук – в гр. Малко Търново, медицинската сестра и социалният асистент дават всичко по силите им, за да помогнат на възрастните хора да се справят с предизвикателствата на старостта и болестта.