Ще пея за вас

Тодорка е на 78 години, родена е в с. Стоилово. Активните си години прекарва със семейството си в гр. Бургас, а когато се пенсионира, със съпруга ѝ се връщат в родното ѝ село. Тодорка обича живота на село. Грижи се както за животните, така и за градината си. Съпругът ѝ основно се занимавал с овцете. И двамата обожавали да пеят и участвали в местната певческа група, която изпълнявала автентични народни песни от Странджанския регион.

Животът им протичал спокойно, с ежедневните трудности успявали да се справят до момента, в който се разпространила болест по овцете в цялото село и било взето решение всички овце – и болните, и здравите, да бъдат убити. За възрастните хора, това било голяма трагедия – изключително силно били привързани към животните си. Особено тежко преживял случилото се съпругът на Тодорка. Няколко месеца след като стадото им било умъртвено, той се разболял и въпреки предприетото лечение, скоро се споминал.

Тодорка приела много тежко загубата на съпруга си. „Самотата започна да ме убива бавно, но сигурно. Болестите дойдоха изведнъж. Високо кръвно, нерви, ставни проблеми“. Тогава се обръща за помощ към служителите на центъра за Домашни грижи на „Каритас“ в региона. „Отзоваха се веднага. Идват в дома ми, следят здравословното ми състояние. Те са моята връзка с болница, аптека и се грижат за всичко, от което имам нужда. Разчитам на тях и техния опит.“ Междувременно, Тодорка напуска певческата група, защото сърцето й вече било завладяно от много тъга, и дори изцяло спира да пее.

Когато посетихме Тодорка, години по-късно след сполетялата я трагедия, тя ни посрещна с усмивка на лице. „Обичам около мен да има хора, обичам и да шетам из къщи, защото вече трудно спя и така – в приказки и работа, по-лесно минава времето“ – споделя възрастната жена и ни кани да останем да преспим в дома ѝ.

Денят вече преваляше и с благодарност приехме поканата. Радост обзе възрастната жена и като че ѝ даде допълнителни сили. Вечерта Тодорка ни бе приготвила изненада – бе поканила една от жените от певческата група на селото, която дойде в типична за региона носия и изпя няколко странджански песни.

Под звуците на песните, Тодорка се умълча и се прибра във себе си. След приключването на последната песен, възрастната жена с тих глас ни разказа за съпруга си и за отказа си да пее, след неговата смърт. „Днес обаче ще пея за вас. Защото сте ми гости и ме радвате с присъствието си и с разговорите, които водим. Ще ви изпея любимата песен на съпруга ми, която заедно много пъти сме пели.“

И възрастната жена запя. Гласът ѝ – изпълнен с болка, благодарност и любов, сякаш идваше от дълбините на един друг свят, свят, в който тук и сега не съществуваха, в който Тодорка отново е ръка за ръка със съпруга си и изразява обичта и благодарността си към верния си спътник, както и към живота – този безценен дар от Бога.

Този момент остави дълбок отпечатък у всички нас. За пореден път осъзнахме, че близостта, общуването, разбирането, уважението и обичта са изконните ценности, които движат живота.