Когато са тук, имам кураж да живея

Тереза живее сама в къщата си в гр. Раковски. Заварваме я да говори по телефона със своя приятелка, а след това се извинява, че ни е накарала да чакаме и обяснява, че в приказки времето минава по-бързо.

Тереза е на 77 години, вдовица е от две години. С носталгия си спомня за брачния си живот, който продължава цели 55 години.

„Мъжа ми го отне Covid-а, но благодаря на Бога за съвместния ни живот. Имам две деца – близнаци, и внук. Те работят във ферма в Ягодово. Синът на моя син също почина от Covid 19, малко преди дядо си. Загубата ни е голяма“ – с тъга разказва възрастната жена.

Заради трудната си подвижност, Тереза започва да обитава само долния етаж на къщата, като се придвижва с помощта на патерици и бастун. Оставила е по един във всяка стая, дори в банята, за да ѝ е по-лесно. В лошо време не може да излиза навън, защото патериците се забиват в калта или снега. През лятото прекарва известно време на външната пейка и се среща със съседите.

Тереза има редица заболявания – пареза на крака, дископатия, проблеми с кръвното и сърцето. Имала е и запушени артерии на сърцето и бъбрека. Въпреки това, успява да се грижи за себе си, бегло успява да поддържа и домакинството, но за по-сложните дейности, има нужда от подкрепа. Получава я от екипа на центъра за Домашни грижи на „Каритас“ в града.

„Да са живи и здрави момичетата, че ме подкрепят. Когато са тук, имам кураж да живея, имам на кого да се опра. Ако се нуждая от нещо, им се обаждам за съдействие, за съвет или информация“ – споделя Тереза. – „Не мога сама да стигна до болницата. Те са упълномощени да взимат всичко необходимо от личния ми лекар. Соня, медицинската сестра от екипа на „Каритас“, ми е като дете“.