Най-много стигам до пътната врата

В тази история ще ви разкажем за ежедневието на една възрастна жена от с. Момино село, община Раковски. Тя е на 78 години и живее сама. Преди пет години е изгубила съпруга си Димитър и сега остава да тъжи за него и да си спомня прекрасните дни, които са изживели заедно.

Тодора е живяла през целия си живот в това малко селце. Разказва ни как съпругът ѝ имал трабантче, с което я возел навсякъде, където пожелае. Тя все още пази хубавите спомени  в сърцето си, а ретро автомобилът стои като реликва в двора.

Децата и внуците ѝ са в Пловдив. При всеки зов за помощ от нейна страна, се отзовава някой от тях. Те ѝ купуват лекарствата, те ѝ пазаруват, те плащат сметките. „В Момино село личният лекар идва вторник и четвъртък, аптека няма. Хранителният магазин е в центъра, но аз от години не мога да стигна до него. Най-много стигам до пътната врата“ – споделя Тодора.

От дълги години възрастната жена има проблеми със ставите, със сърцето и зрението също не е добре. Питаме я дали е чувала за социалните и здравни услуги, които предлага общината. Оказва се, че знае, но предпочита непознати хора да не влизат в дома ѝ. Притеснява се.

„Ако нещо се случи с мен в дните, когато лекарят не е в селото, викам децата или Бърза помощ. Лекарствата също ми ги носят децата от Пловдив.“ А ако възникне случай на спешна нужда, Тодора разчита много на своите млади съседи, иначе разказва, че селото се обезлюдява.

Много от къщите около тази на Тодора вече са празни. Поради това и поради невъзможността да ходи на дълги разстояния, социалните контакти на възрастната жена са ограничени до минимум.

Пенсията ѝ е ниска, стига ѝ основно за лекарства и храна, „около 100 лева са ми лекарствата“ – споделя възрастната жена. Това са основните пера в бюджета на почти всеки пенсионер, с който се срещнахме.

Така изглежда действителността в това малко, почти обезлюдено българско селце. Празните къщи, празните и обрасли дворове, десетките наклонени и течащи покриви, вперените във вратата очи и нуждата от това да влезе някой, да каже добра дума, да звънне телефонът… Доказателство, че все още си нужен някому, че все още някой мисли за теб.

Проект „Достъп на възрастните хора (65+) до дългосрочни грижи в дома и общността – политики и реалност“ (www.dostap.caritas.bg) се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е да окаже влияние за промяна на съществуващите политики за дългосрочни грижи в дома и общността за една от най-уязвимите групи в българското общество – възрастните хора.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд „Активни граждани България“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от „Каритас България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тя отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и оператора на Фонд „Активни граждани България“. www.activecitizensfund.bg