Сърца, които туптят с любов към ближния

Фотография: Крис Енчев

Фина и Димо са възрастно семейство от странджанското село Граматиково, за което сътрудниците към Домашни грижи на „Каритас“ полагат грижи. Димо е на осемдесет и пет години, с почти две години по-възрастен от жена си.

Оженват се през 1956 година, след като Димо се уволнява от казармата. Той дълги години е работил като миньор, след това е бил механошлосер. След като се пенсионира, работи в Институт за техническа кибернетика и роботика в продължение на осем години. Фина пък е работила като огняр в местната мина.

Днес и двамата са сериозно болни: Фина е с деменция, а Димо е болен от Паркинсон. И двамата не виждат добре и затова не четат, обаче гледат телевизия. Медицинската сестра и социалният помощник към центъра за Домашни грижи на „Каритас“ в Малко Търново полагат грижи за тях от две години. Сериозен проблем е това, че в селото няма лекар, няма и аптека.

Децата им липсват. Димо плаче, когато му задаваме въпроса за това дали се виждат често с двете им дъщери близначки и сина им. Е, говорят всяка вечер по телефона, казва той. Показват ни снимка, закачена на стената. С умиление посочват всяко от децата, внуците и правнуците си. Баба Фина обаче малко трудно понася лудориите на малките правнучета, когато я посещават през лятото. Димо се смее, той знае, че това е по-скоро закачка, жена му обича децата и на двамата много им липсва голямото семейство. Но няма как – децата им, заедно със своите деца, живеят в София и Бургас. В Граматиково няма живот за тях, няма работа, училището е затворено, няма вече и детска градина. „Обезлюди се селото – казва Димо – няма много хора вече тук, няма и деца“.

Докато разговаряме, отвън тече ремонт. Къщата на Димо и Фина е строена преди петдесет и две години. Покривът и улуците са в лошо състояние, затова техни приятели от селото са се ангажирали да им помогнат с ремонта. „Лятото е добре – казват възрастните хора – но есента и зимата ще бъде трудно“.

Фотография: Ваня Клечерова

Севда и Ваня – социалният помощник и медицинската сестра към Домашни грижи на „Каритас“, умело развеселяват възрастните хора, като ги въвличат в разговор, в който Фина и Димо споделят своите радости и вълнения. Едновременно с това – им предоставят професионалните грижи, от които се нуждаят, мерят им кръвното налягане, грижат се за своевременното набавяне на необходимите лекарства. Поддържат връзка и с децата им, за да оказват нужното съдействие в критични моменти.

Когато задаваме въпроса какво трябва да направи държавата за тях, Димо е категоричен, че грижата за възрастните хора от страна на държавните институции не е на нужното ниво, особено когато става въпрос за отдалечени от големите градове и обезлюдени села като Граматиково. „България ние сме я построили – отсича Димо – редно е да получаваме сега помощ от държавата“.

Когато излизаме от прага на къщата, оживлението около ремонта на техни съседи и приятели вдъхва надежда, че тези хора ще посрещнат зимата в къща без течащ покрив. А домашните грижи на „Каритас“ обещават, че вътрешната зима в душите на двойката възрастни хора ще получи отпор с топлина, добра дума и загрижени сърца, които туптят с любов към ближния.