Милосърдието държи отворени вратите на живота

Гради е един от възрастните хора от село Граматиково, на които Севда и Ваня – социалният помощник и медицинската сестра към центъра за Домашни грижи на „Каритас“ в гр. Малко Търново, помагат с дългосрочни грижи – както за здравословното състояние и социалните им потребности, така и за емоционалното им състояние. Освен на възрастни хора в Граматиково, екипът на „Каритас“ помага и на възрастни хора от Звездец, Стоилово и Малко Търново.

На въпроса „На колко години си?“, Гради откликва с чувство за хумор, прави се, че не е разбрал: „Кога, тогава ли?“. Не е ясно кога е „тогава“, но всички се разсмиваме от шегата му. „Не тогава – сега“ – с усмивка уточнява Севда, ръководител на центъра за Домашни грижи на „Каритас“, помагащ на възрастни хора на територията на община Малко Търново. Сред весели шеги, разбираме, че е на 76 години.

Сядаме да поговорим с Гради в двора на къщата му. Той иска да сподели много неща с нас, но често се задъхва и се налага да спира по средата на изречението. Има три байпаса на сърцето, което води и до затруднения с дишането, докато говори. Преди четири години прекарва инфаркт и оттогава претърпява няколко сърдечни операции. Когато получава първите си здравословни проблеми и го закарват в болница, лекарят му казва: „Ти си пред гроба, имаш масивен инфаркт на сърцето“. Докато разговаряме с него обаче, той ни гледа с жив поглед, разбираме и че обича словесните закачки и е способен да разведрява обстановката напук на сериозния си здравословен проблем.

Споделя, че е работил „много неща“, но акцентира върху работата си в местния рудник, който отдавна е закрит. Отговарял е за задвижването на вагоните с руда – „Осем години прекарах под земята. Всеки момент животът ти е в риск. Ти си под земята, а над теб е целият балкан“ – казва с вълнение той. Спомня си за две трудови злополуки в мината, завършили със смърт. Спомня си и за спасени по чудо миньори при инциденти. Освен в рудника, Гради е работил и като тракторист към местното АПК, занимавал се е и с геоложки проучвания.

Изтъква, че винаги е държал на честността и искреността в работата и в отношенията с хората, заради което е печелил всеобщо уважение. Спомня си с умиление за ергенските години, но отсича категорично, че когато избереш със сърцето си някого, с когото би искал да прекараш живота си, не бива да го отхвърляш, това бил научил от майка си и възприел като житейска и морална максима. На двадесет и пет години се оженва. Има син и дъщеря, няколко внучета и дори една правнучка. Всички те живеят в Бургас, тъй като животът в малкото странджанско село отдавна е замрял – няма лекар, няма училище, няма детска градина.

За „Каритас“ научава жена му, която при посещение на своя болна съседка, влиза в контакт с ръководителя на центъра за Домашни грижи на „Каритас“ в региона и от близо две години е поверен на тяхната милосърдна грижа. Мерят му редовно кръвното, медицинската сестра на „Каритас“ му поставя инжекции, когато се налага. Разговарят с него и влизат лесно в тона на шегите му. Така Гради се чувства добре, в сигурни ръце. Вече е стоял пред прага на смъртта, но в грижовните ръце на сътрудниците на „Каритас“ се чувства пълен с надежда и гледа с вяра към все още отворените за него врати на живота.