На нас животът ни е като подарък вече

„На нас животът ни е като подарък вече. Пия си лекарствата за сърцето, ползвам пластири за костите. Правя каквото мога, но заболяванията са ми такива, че ми е по-спокойно, когато при мен идва специалист. Затова съм много доволна от услугата „Домашни грижи на „Каритас“. Който я е измислил, Бог здраве да му дава“, споделя с усмивка 74-годишната Лиляна.

Лиляна живее в гр. Раковски, в началото на 2000 г. се оказва, че и тя, и съпругът ѝ имат онкологични заболявания. И двамата претърпяват тежки операции. Много им е трудно, защото периодът е беден за региона и едва се оправят със сметките. Въпреки това успяват да излязат от тази нелека ситуация и се възстановяват, но през 2003 г. съпругът ѝ умира.

„Толкова много го обичах и ще го обичам, докато съм жива. Макар да не е тук, винаги го усещам до себе си. Искам някой ден пак да се съберем, отвъд този свят“, насълзяват се очите на възрастната жена.

Липсата се вижда, изписана по лицето ѝ, но двете ѝ деца – Катя и Бойко, ѝ дават сили. Синът, като много други млади хора от гр. Раковски, работи в чужбина. Дъщеря ѝ известно време живее в Англия, после се завръща в родния си град и започва работа в едно от местните училища.

Лиляна страда от сърдечно-съдови заболявания, има проблеми с костите, черния и белия дроб. По време на Covid пандемията се разболява тежко, но успява да се възстанови. Сега пие и лекарство за разреждане на кръвта. Шегува се, че е като ходещ учебник за студенти по Медицина, но гледа да не мисли толкова за болестите.

Поради многото си заболявания, възрастната жена има нужда от професионална подкрепа, която от няколко години получава от Соня – медицинската сестра към центъра за Домашни грижи на „Каритас“. Тя периодично я посещава в дома ѝ и освен с професионални грижи, помага на Лиляна с внимание и добро отношение, с които отнема болката, разсейва самотата и осмисля монотонните и не леки часове, изпълващи ежедневието ѝ.