Лекарката ми каза, че повече няма да мога да работя

80-годишната Лиляна живее в гр. Раковски, вдовица е от 6 години. Съпругът ѝ е бил здрав и сръчен мъж, занимавал се е със строителна дейност, но преди 20 години преживява първия си инсулт.

„Част от мозъка му се увреди и лекарите му забраниха да работи. Оттогава стоеше безработен, а заради липсата на стаж не му даваха и пенсия. Аз се пенсионирах на 55 години по болест. Счупих си крака и в болницата ми откриха тромбофлебит. Лекарката ми каза, че повече няма да мога да работя, защото кракът ми няма да издържи на земеделска работа. Хирургът ме предложи на ТЕЛК и ме одобриха. Даваха ми по 30 лв.“, разказва Лили.

През 2020 година се разболява от Covid-19 и дъщеря ѝ търси съдействие от екипа към центъра за „Домашни грижи на „Каритас“ в града. Малко след това си чупи ръката и лекарите откриват, че има и висока кръвна захар. От този момент Соня – медицинската сестра от екипа на „Каритас“, я посещава в дома ѝ два пъти седмично, мери ѝ кръвното и следи за показателите ѝ. През август миналата година възрастната жена отново чупи болния си крак и лежи седмици на легло. Соня ѝ помага с рехабилитацията. В началото върви с проходилка, сега е с бастун, а понякога успява да повърви и без чужда помощ.

Лили е страдала много, често е пациент в болницата, но винаги успява да се изправи на крака – както физически, така и емоционално. Съдействие за това оказват и сътрудниците от центъра за Домашни грижи на „Каритас“, които посещават възрастната жена в дома ѝ и ѝ с грижи и добро отношение ѝ помагат да се справи с предизвикателствата на старостта.