Хубаво, че има добри хора

Казвам се Катерина Антонова, на 66 години. Родена съм в Раковски и тук е преминал целият ми живот. Всичките тези години съм работила на полето. Имам две деца и четерима внуци, които също живеят в Раковски, но в друга къща.

Аз живея заедно със съпруга си, при неговия братовчед, който докато мъжът ми е на работа, ми помага. Преди две години започнаха проблемите с краката ми. И двата ми крака са с варикозни рани, поради което ежедневно трябва да им се сменят неколкократно превръзките. Оттогава съм все така – седя по цял ден и трудно се придвижвам. Обиколихме много лекари, многократно ме лекуваха с антибиотици и разни други лекарства, но резултат няма. Надежда за подобрение също няма, но дано поне не се влошава състоянието ми.

Сестрите от Центъра за Домашни грижи много ми помагат – идват, сменят ми превръзките на краката, мерят ми кръвното. Когато се налага да ми бъдат изписани лекарства, ходят при личната лекарка, за да ги изпише, и след това ми ги носят вкъщи. Малката ми пенсия не стига за много неща, а и откакто съм с тези рани, всичките пари отиват за превързочни материали и мехлеми. Добре че мъжът ми все още има някаква работа. Много е трудно да се живее така – по цял ден затворена вкъщи. Гледам телевизия, чета вестници, от време на време идва някоя съседка да ме посети. Сестрите и те като дойдат, разменяме по някоя и друга приказка. Така минава времето ми – всеки ден едно и също.

Връщане назад няма, хубаво че има добри хора, които идват и полагат грижи за мен, за което съм им безкрайно благодарна.