Може да загубиш пари, може да загубиш имот, но не и дух – историята на Дора Тенева

Искаме да ви разкажем историята на Дора Тенева, една пенсионирана учителка по немски език на 85 години, която от 9 години ползва услугите на Домашните грижи на Каритас в Русе.

Леля Дора живее в централната част на града в апартамент, отрупан със снимки и книги. Тя живее сама, загубила е съпруга си преди 9 години. Страда от сколиоза, високо кръвно налягане и диабет. На въпроса ми как преминава ежедневието й тя отговори: „Опитвам се да се грижа за къщата, за прехраната и за здравето си, което е много трудно с пенсия от 255 лв. На месец лекарствата ми струват над 60 лв. и съм се научила да се справям с каквото ми остава”.

Тя сподели, че никога не си е представяла, че ще бъде сама като се пенсионира, че ще посреща Коледа сама. „А докато работех и всички бяха покрай мен – съпругът ми, учениците ми – всичко беше различно. На 24 май къщата ми не можеше да побере всички мои ученици – настоящи и бивши – насядали по земята, говорим, смеем се, рецитираме на немски… Не бях подготвена за самотата и обратите в живота си.”

Попитах леля Дора какво е самотата за нея и тя ми каза, че благодарение на медицинските сестри от Домашни грижи на Каритас, които са се грижили първо за нейния съпруг, а после и за нея, тя е успяла по-леко да преживее неговата загубата.

Грижите, които получава вече 9 години пък й позволяват да се вижда с приятелки: „Поне веднъж седмично се събираме – говорим си, пием по кафе, разказваме си за децата. От 11 приятелки, с които се виждам, само на една децата са тук в Русе. Това са радостите в живота ми. Към тях трябва да прибавя очакването на срещите ми с Боян (медицински фелдшер към Домашните грижи на Каритас в Русе). Опитвам се да прогоня самотата и с книгите – обичам хубавите книги.”

За срещите си с Боян леля Дора споделя: „Тези срещи ми носят успокоение, радост и сигурност. Чакам го с нетърпение, защото той облекчава болката ми – както физическата, така и емоционалната. Дава ми сигурност, че всичко със здравето ми е наред, като за моята възраст. Боян е вече част от моето семейство“.

„Благодарение на Домашните грижи на Каритас моето семейство се разширява и става по-голямо. Благодарение на тези грижи аз се справям с ежедневието си, мога да посрещна на крака моите бивши ученици, мога с домашната си помощничка да отида на кафе с приятелки. Колко много неща, за които си струва да се живее и какво голямо семейство имам аз, една жена на 85 години.” – добавя леля Дора.

Завършвам тази история с думите, с които леля Дора ни посрещна в дома си и ни благодари,че й помагаме да съхрани духа си: „Може да загубиш пари, може да загубиш имот, но не и дух” (Гьоте).