Моето пътуване
Навън през прозореца виждам шарена ноемврийска есен. Пъстра като боичките на моя живот. Накратко за него ви разказвам, диктувайки на приятелката ми събития и преживявания. В стаята, на леглото до мен, лежи неподвижно майка ми Атанаска на 79 г., която от няколко години е в много тежко състояние. В този тежък момент държавата и общината не оказват нужната й жизненоважна лична помощ.
Самата аз – Анелия в момента съм на 58 г. От 1989 г. получих тежка диагноза за установено на ЯРМ неврологично заболяване-сирингомиелия, което води до трайна тежка инвалидизация. Шокиращата новина дълбоко разтърси душевното ми състояние, защото не бях подготвена за подобно изпитание. През 1990 г. претърпях две неврохирургични операции. Мъчително преживях нарастващото затруднение да полагам грижи за двете ми малки деца.
През 1998 г. след поискан развод от съпруга ми, децата бяха изведени от семейното ни жилище без мое знание. Останахме с моята майка сами без помощ и подкрепа от близките ни хора. Много скоро при поредното ми оставане сама, докато майка ми пазаруваше, почувствах силно безпокойство, че съм безпомощна, тъй като телефона е в другата стая. От този момент се отключи тревожно състояние в случаите, когато се налагаше да оставам сама – състояние, което продължава и до днес. През всичките години изживяванията ми са същите, като често търсех спешна помощ.
Липсата на децата ми и наложената ми забрана всячески да контактувам с тях, нанесоха тежък удар на състоянието ми. Сега дъщерите ми са на 27 и 25 години. Голямата не ме е посещавала от тогава до днес, а малката от 2005 г., въпреки забраните поддържа връзка с мен рядко. През последните години преодолявах самоизолацията с помощта на вярващи хора. Отново усетих светлината, която не идва само от слънцето. С избора в полза на вярата придобих вътрешна сила, която ми помогна да преживея лошо, брутално отношение, многократни кражби от дома ми на пари и вещи от наети от фирми помощници. От 2010 г. започнаха посещения на служители от Домашни грижи на Каритас София един път седмично. Много съм благодарна за това, защото те ни спасиха от невероятно тежка ситуация, при която бяхме подложени на невероятен психически и физически тормоз.
След неколкократна смяна на жени от другите фирми за денонощна грижа, на 25.05.2011г. преживяхме кошмара на заложничеството за половин денонощие от психично болна жена, изпратена от нелегитимна фирма, както се оказа в последствие. Бяхме оставени принудително без храна, лекарства, без телефонна връзка с близки, съседи, личен лекар и спешна помощ. Очаквах спасение единствено от екипа на Каритас, защото имаха планирано посещение при нас в 11 часа. В мига в който влязоха знаех, че сме спасени. Благодарение на тяхната намеса, най-критичната животозастрашаваща ситуация бе преодоляна и до днес разчитаме на съдействие от отзивчивия, отговорен и прекрасен екип на Каритас.
Физическата ми зависимост ме прави безпомощна във всяка житейска ситуация, което не ме освобождава от отговорност за моя живот и този на майка ми. Здравната политика по отношение на моето заболяване напълно ме лишава от правото на поддържаща рехабилитация, в резултат на което двигателната ми активност се свежда само до движение на главата – не мога да се движа сама, не мога да се храня сама, не мога да се снабдявам с необходими стоки сама, не мога да се облека сама, не мога да пиша сама, не мога да приготвя храна сама, не мога да поддържам личната си хигиена сама, не мога да поддържам хигиената в жилището си сама, не мога да приемам лекарства или извършвам лечебна манипулация сама, не мога да посещавам лекар, болница, лечебни процедури, институции сама.
Това което мога е да изпращам на хората само приятни, светли и добри мисли. За всичко останало се нуждаем от много, много, много дела за поддържане на нашето физическо състояние: ежеседмично закупуване на санитарни консумативи – памперси, пелени, ръкавици, антидекубитални мазила, медикаменти, заплащане на денонощни домашни грижи, поддържаща рехабилитация и психотерапия, медицински грижи, водене на пълноценен духовен и социален живот. Искам да направя онова, което здравият разсъдък изисква, за да изпълня моето предназначение според Божията промисъл.
Събирам любов и радост в душата си и споделям тези чувства със заобикалящите ме хора. Бих искала да им помогна Бог да сгрее техните сърца.