Думите и добротата ѝ създават добри хора

Фотография: Крис Енчев

Златка е на 82 години. Родена е в странджанското село Стоилово, там се и омъжва. Когато децата навършват училищна възраст, семейството ѝ се премества в Малко Търново, защото в Стоилово няма училище.

Работила е в горското стопанство, а преди пенсионирането си – и в магазин за плодове и зеленчуци. От няколко години са я налегнали болести. Никола (съпругът ѝ) е на 83 години, и той е болнав като Златка. Работил е в мината, вследствие на което има задух и сега непрекъснато държи до себе си инхалатор.

Фотография: Крис Енчев

Възрастната жена от близо пет години ползва услугата „Домашни грижи на „Каритас“ – разбрала е за нея от сестра си и в момента, в който е почувствала нужда, се е свързала с ръководителя на центъра за Домашни грижи на „Каритас“ в региона. Има диабет, болки в крайниците, високо кръвно налягане.

Доволна е от грижите на Ваня и Севда – медицинската сестра и домашния помощник към центъра за Домашни грижи на „Каритас“, при всяка възникнала нужда се обажда за съвет и консултация. Споделя, че те са много отзивчиви и откликват на всеки неин въпрос и здравословен проблем – както по телефона, така и с посещенията си при нея.

Златка е жена, заредена с оптимизъм, и гледа на всичко откъм добрата му страна. Казва, че нищо не ѝ липсва. Грижи се еднакво за съпруга си и за болния си внук, тежко ѝ е, но не се оплаква: напротив, казва с ведър тон: „аз съм двигателят в къщата“. Денят ѝ, както споделя, минава „бързо и хубаво“ – поддържа градинката, готви, суети се в домакинството и помага на близките си.

Златка винаги открива най-добрите страни на хората около себе си. Така те действително стават по-добри, сякаш собствените ѝ думи и доброта създават добри хора. Заразителни са оптимизмът и енергията, които се излъчват от възрастната жена. Въпреки болестите, вижда в светли тонове живота си и се радва на близостта със сътрудниците на „Каритас“, които са до нея и ѝ помагат в нелекото ѝ ежедневие.