Когато духът иска да живее, болестта не е способна да го парализира

Бина е един от възрастните хора от гр. Малко Търново, на които Севда и Ваня – социалният помощник и медицинската сестра към центъра за Домашни грижи на „Каритас“ в града, помагат с дългосрочни грижи – както за здравословното състояние и социалните им нужди, така и за емоционалното им състояние. Освен на възрастни хора в Малко Търново, екипът на „Каритас“ помага и на възрастни хора от селата Звездец, Стоилово и Граматиково.

Бина е на седемдесет и седем години, родом от село Малина, община Средец. В Малко Търново живее от 1959 година. Навремето е работила към мината, както и много от жителите на Малко Търново. Преди повече от 20 години се разболява от Паркинсонова болест. „Болестта е страшна, ежедневието ми стана трудно“ – споделя възрастната жена.

Бина има две деца – син и дъщеря, които са до нея и й помагат. За здравословното състояние на възрастната жена и нейните социални нужди, помагат и медицинската сестра и социалният помощник към Центъра за Домашни грижи на „Каритас“ в Малко Търново – Ваня и Севда.

Наред с останалите грижи, Ваня – медицинската сестра на „Каритас“, измерва редовно кръвното налягане и кръвната захар на Бина. При възможност, сътрудниците на „Каритас“ снабдяват Бина и с памперси – нейното състояние е такова, че без тях не е възможно поддържането на личната ѝ хигиена.

С разговорите си, Ваня успява да разведри иначе тежката ситуация, в която се намира възрастната жена. „Важна е моралната подкрепа – подкрепата, която може да се даде с едно поне кратко, но сърдечно посещение“, добавя Севда. – „Болестта е факт и Бина живее с нея. Това, което повдига духа й и от което тя има нужда, е моралната подкрепа, присъствието и разговорите с хората“.

Питаме Бина какво я прави щастлива. „Да бъда активна – това ми доставя най-голяма радост, да  шетам из къщи и в градината“ – споделя тя и погледът ѝ засиява. След това, с усмивка, ни разказва за кокошките в двора и за зеленчуците, които отглежда. Видно е, че грижата за дворните растения и животни осмисля дните ѝ. Телевизор има, но казва, че не обича да гледа. От време на време се вижда със съседи и приятели на двора.

Докато разговаряме, пристига и дъщерята на Бина. Говорим си за лекарствата за коварната болест, превила раменете на възрастната жена, и за това, че високата двигателна активност в това състояние крие много рискове – а Бина, по думите на медицинската сестра на „Каритас“ – не се спира. Неведнъж са я намирали паднала в двора. „Но – когато духът иска да живее, болестта не е способна да го парализира“ – кротко добавя Бина.

Тези мъдри думи отекват в нас, докато си вземаме довиждане с възрастната жена. От общуването ни с нея, остава сянката на едно самотно съществуване, което с радост търси и приема светлите отблясъци на посещенията на сътрудниците на „Каритас“, но и всяка една топла душа, решила да  зарадва с присъствие и сърдечност. И на свой ред – предава мъдростта, узряла в досега с тежката болест.