Медицинските сестри от “Каритас” ме карат да се усмихвам
„Единствено сестрите от „Домашни грижи на Каритас” ме карат да се усмихвам”, споделя оживено баба Катя, за която се грижат сестрите от Центъра за Домашни грижи на Каритас в Житница.
Бихте ли се представили на всички нас, знайни и незнайни хора, които искаме да се запознаем с Вас? Нека да бъде по начин, по който Вие решите.
Казвам се баба Кате, на 84 г. и съм най-възрастната жена в Калояново.
От колко време ползвате услугите, предоставяни от центровете за Домашни грижи на Каритас?
Доста отдавна… от около 6 г.
В какво точно се състои помощта, която получавате?
Помощта е много голяма: измерване на кръвно налягане, кръвна захар, превръзки, изписване и закупуване на лекарства, частичен тоалет, помощ в домакинството и не на последно място дългите и приятни разговори.
Колко често ползвате услугата?
Два пъти седмично, но понякога поради влошаване на здравословното ми състояние и по-често.
А заплащате ли нещо за нея?
Разбира се, че заплащам – 10-12 лв.месечно, то няма нищо безплатно, бе баба.
Как възприемате изобщо въпроса със заплащането? Вие бихте ли отделили и колко от Вашите лични доходи за ползване на подобни услуги?
Според мен всеки трябва да си плаща, но повече пари аз не мога да отделя от моята малка пенсия.
Какво Ви носят срещите със служителите от „Домашни грижи на Каритас”?
На първо място – желание за живот. Те са като изгрева на слънцето. Изпълват дома ми с доброта и топлота. А за мен това е от голямо значение. С нетърпение очаквам дните за посещение и дългите и приятни разговори, които ме зареждат много позитивно.
Сега, ако имате желание, може чрез нас да им кажете нещо.
Какво да им кажа, бе баба… Аз всеки път им го казвам: Благодаря на Господ, че ми ги изпрати в най-тежкия за мен момент. Не знам, какво бих правила без тях. Пожелавам им от все сърце да бъдат живи и здрави и да продължат да помагат на бедните и болни хора.
А бихте ли променили нещо в услугата „Домашни грижи на Каритас”? Някакви препоръки?
То си има хора за това. Лично аз не бих променила нищо.
Споделете с нас, какво Ви кара да се усмихвате? Какво Ви дава сила сутрин като отворите очи да поздравите новия ден?
Единствено сестрите от „Каритас” ме карат да се усмихвам. Нещо, което ми беше станало чуждо и бях забравила какво значи усмивка. Благодарение на тях аз съм жива и разбрах, че все още има добри хора.