Баба Иванка споделя

Това е една тъжна история на самотна жена, но която често се повтаря при хората, с които се срещаме в нашата работа. Историята на една възрастна жена, гонеща 80-те, живееща в малко населено място, в което всички се познават. Останала вдовица, отгледала две деца, работила дълго, за да се грижи за семейството си.

Днес баба Иванка е на легло, неподвижна, със силни болки, разчитаща единствено на вече немощната подкрепа на възрастния и брат, на това понякога вратата и да бъде отворена от една от съседките и на грижата и посещенията на сестрите от Домашните грижи на Каритас. Днес вратата на дома на тази жена, на тази майка не се отваря от нейните деца, които живеят в съседния град.

Баба Иванка е с отрязан крак в следствие на дългогодишния диабет, с прогресиращо онкологично заболяване и отрязана гърда, с множество незарастващи рани по другия крак. Днес гласът и е немощен, тялото и е сковано от силните болки и силите и постепенно я напускат. В очите и се чете най-голямата и мъка, не невъзможността да понася болката, а липсата на обичта и подкрепата на своите, на нейните деца.

Въпреки дългогодишните страдания с невероятни усилия на волята тази жена лазейки по пода се придвижваше и дори успяваше да си приготви храна и сама да се погрижи за личната си хигиена. Въпреки тежкото и състояние баба Иванка често се обажда и разговаря със сестрите от домашните грижи, вдъхва им сили и оптимизъм, когато са до нея и извършват необходимите манипулации. А те са хората, които заедно с нейния брат в студените дни наклаждат огъня в нейната печка и огънчето на топлината и грижата. Ако те не отворят вратата на душата и дома и тя ще се предаде, не заради болката, а заради студа в душата и.