Топлината и обичта лекуват

Фотография: Кристиян Енчев

Анастасия е на 89 години. Родена е в Пловдив, но повече от тридесет години живeе в София. След смъртта на мъжа й, през 2009 година се завръща в родния си град. Тогава е на осемдесет години. От този момент започват да я налягат болести.

Анастасия казва за себе си, че е била човек както с вътрешна, така и с физическа сила, но сега, когато е на осемдесет и девет години, е загубила желание за борба. Няма деца, няма живи роднини освен брат, който над 50 години живее в САЩ, и братовчедка. Брат й се прибира в България по работа два пъти в годината, толкова пъти я и посещава. Братовчедка й идва от време на време и й помага, доколкото има и възможност.

Галя и Гери – медицинската сестра и социалният помощник към Домашни грижи на „Каритас“ в Пловдив, се грижат за Анастасия от около година. Възрастната жена споделя, че прекарано вирусно заболяване, я довежда до голям физически срив. Тогава за пръв път се замисля, че е нужно да намери някой, който да се грижи за нея. Но това, което я кара да направи първата крачка в търсенето на помощ, е самотата.

„Страшното за мен дойде, когато след смъртта на съпруга и приятелите ми, трябваше да се уча да живея сама. Това за мен беше изключително трудно“ – споделя Анастасия. В този период изпада в депресия. Опитва се да влезе в новия ритъм, но през 2016 г. почива последната й приятелка. „Самотата е много страшно нещо, на никого не я пожелавам.“ – добавя Анастасия.

Възрастната жена е доволна от грижите на Галя и Гери. Дните, в които те идват в дома й, са живителен оазис в безбрежната сивота на ежедневието й. Светли моменти, в които самотата се изпарява.

„Давам си сметка за тежките случаи, с които се сблъскват всекидневно“ – казва Анастасия и добавя, правейки гримаса на съжаление, че би се радвала на повече време за контакт с тях, но знае и каква е натовареността им, заради което не се чувства комфортно да капризничи прекомерно.

На въпроса дали е ползвала услугата на други социални грижи, освен тези на „Каритас“, възрастната жена отговаря отрицателно. Имало е до осемдесетата й година само жена, която да й помага за миенето на прозорците, но тогава все още, по думите й, тя е била с достатъчно сили и желание за живот. Рухва физически и психически през последните четири години и разчита много на „Каритас“ и грижите, които полагат за нея – както за здравето й, така и за емоционалното й състояние.

Името Анастасия означава в превод от гръцки „възкресена“, „съживена отново“. Пожелаваме й грижите на Галя и Гери – медицинската сестра и социалният помощник на „Каритас“, наистина да я съживят в степента, в която до продължи да води пълноценен и достоен живот. В отговор възрастната жена добавя: „Докога ще живее човек – това е Божия работа. Не знаем това, но знаем, че топлината и обичта означават много и могат да привнесат доза смисъл дори за много болен човек, който е в края на своя жизнен път“.