За борбата на една майкка да запази детето си, за нейната вяра и любов

През 2005 г. останах с детето си сама, веднага след като родих. Още преди раждането отидох в Майчин дом и питах има ли начин да ми се помогне с отглеждането на детето, за да мога да работя. Бях чула, че мога да го оставя за една година, но ми обясниха, че ще повлияе на развитието му и реших да се боря.

Дадоха ми адреса на центъра към „Каритас” –  „Рождество Христово”, и аз отидох там с  Георги, тогава той беше на 40 дни. Оттам се прибрах с пакет памперси и обещание за работа. Там измислихме и името на бебето, те ми дадоха първата количка.

През годините, търсейки работа и подслон, редовно посещавах центъра – тук никога не са ми отказали нещо. Те ми върнаха вярата. Силен характер съм и оцелях през всичко това, но нямаше да издържа нито психически, нито физически, ако не ми бяха подали ръка.

Сега идвам по 2 пъти в седмицата и работя с филц. В началото шиех кукли на ръка, от канап. Преди 4 години си взех машина и започнах да се уча да шия и сега дори помагам в една друга фирма. През цялото време се опитвам да съчетая и да работя по няколко неща наведнъж. Никой не е застрахован.

Ива, 40 г.