Разказ за силата на подкрепата

В далечната 1998 г. преживях един от тежките моменти в личния си живот. Съпругът ми ме напусна, поради което останах съвсем сама, с едно дете на ръцете си. Изключително тежко преживях раздялата. Нямах сили да се грижа за детето. Бях постигнала дъното си.

В този момент мои познати ме насочиха към „Рождество Христово” – социален център към „Каритас София“, който помага на жени в моето положение. Хората от Центъра ми дадоха първите съвети и насоки за това как да се грижа за детето. Разговорите с тях бяха от голяма полза за мен, тъй като в тяхно лице виждах хора, съпричастни към моята болка.

Едновременно с това, при посещенията ми в центъра, се запознах и с други жени, с подобна на моята съдба, което за пореден път ме накара да се почувствам не сама в страданието си. Така, лека-полека, започнах да излизам от емоционалната си криза и да се отварям към дъщеря си. Тъй като страдам от конкретно заболяване, през годините се налагаше често да лежа в болница. Хората от Центъра не ме изоставиха и в тези моменти  и винаги ми помагаха, на мен, но най вече на дъщеря ми.

Днес вече дъщеря ми е на 20 години и е стипендиантка на „Гилдхол” – училището за музика и драма в Лондон. И това нямаше да бъде възможно без подкрепата, която сътрудниците на „Рождество Христово” ми дадоха, най-напред в онзи така критичен за мен период през 98-а, а впоследствие и през годините. Винаги ще им бъда благодарна за това.

Вяра, 50 г.