Мечтая да бъда независима, да играя с дъщеря си, да й се радвам

Мария е на 54 години, живее в Пловдив. Преди девет години тя взема важното решение да осинови дете. Убедена е в решението си да помогне на дете от дом и да му осигури бъдеще, различно от това на децата, които нямат родители или биват оставяни от биологичните си родители на общите грижи на държавата. И така – съдбата я среща със Силвия. Мария е отдадена в грижите за дъщеря си, която бързо се привързва към нея.

Всичко в тяхното семейство тръгва добре, до момента, в който мозъчен инсулт сковава майката на Мария на легло за три години. Мария е принудена да съчетае усилията да отгледа детето си с всекидневните грижи за лежащата си болна майка. Всеотдайността към семейството не й позволява да работи на пълен работен ден, поради което й става все по-трудно да издържа близките си. В края на декември 2014 г. майката на Мария почива.

Двете със Силвия се съвземат от тежката загуба и продължават напред. В един момент обаче заболява и самата Мария – острите болки в коленете, предизвикани от прещипан нерв, я обездвижват напълно. Силвия, която е на 9 години по това време, на свой ред поема грижите за майка си: помага й да се храни, тъй като Мария страда и от диабет, пазарува, подрежда дома им. В същото време усърдно учи за училище. „Пее чудесно. Прилича на мен – има проблеми с математиката, но много се старае“, разказва Мария и лицето и грейва от радост.

През юни 2016 г. Мария е приета в болница за кратка рехабилитация, която й дава надежда, че един ден може отново да се движи свободно. „Мечтая да бъда независима, да играя с дъщеря си, да й се радвам“, споделя Мария. Двете със Силвия живеят с 35 лева на месец, не получават никаква подкрепа от държавните институции. Помагат им добри съседи, събират пари от оскъдните си средства, за да им платят тока и водата. Споделят храната си. От лятото на 2016 г. семейството се посещава и от медицинските сестри и доброволците от центъра за Домашни грижи на Каритас в Пловдив, които помагат на Мария да подготви и подаде всички необходими документи към дирекция „Социално подпомагане“ и ТЕЛК.

Сътрудниците на „Каритас“, сестрите Облатки, отците Успенци и енориашите от енория „Възнесение Господне“ постоянно помагат на Мария и Силвия. В тяхно лице майката и дъщерята срещат приятели, на които могат да споделят и болките, и радостите си. Приятели, които им помагат да усетят отново радостта от живота.

Благодарение на една от благотворителните акции, организирани от хората от енорията, Силвия получава дарение, чрез което успява да се приготви за първия учебен ден. Доброволците от „Каритас”, с получените дарения, се погрижват нищо да не липсва на момичето, което с нетърпение очаква отново да сподели ученическите мигове – нови знания, нови приятелства и разбира се – нови усмивки. Силвия си избра тетрадките, ученическите пособия, които ще са й нужни за учебната година, получава и нови дрехи и маратонки, с които ще тича на воля.

„Не искам да лягам на държавата. Един ден пак ще работя“, обещава си Мария. Днес желанието й да работи вече е факт. То стана възможно благодарение на сътрудничеството на „Каритас Пловдив“ и печатница „Булвест Принт“, която прие Мария сред служителите си, като ежедневно й осигурява служебен превоз, който да я заведе на работното място.

„Ако не беше помощта на съседите, на „Каритас“ и на хората от печатницата, щях да се срина. Благодаря им, че ми помагат да живея пълноценно и да осигуря хубаво детство на дъщеря си, такова, каквото тя заслужава.“ – споделя Мария и лека усмивка озарява лицето й.