Ваня и магията на филца

Фотография: Мария Димова

Ваня е съосновател на „Рождество Христово“ – социален център за жени в неравностойно положение, както и дизайнер на всички изработвани сувенири в социалното предприятие към центъра. Работят основно с вълна, популярната напоследък филц техника. Изработват се също така и керамични сувенири, като за целта в центъра има пещ и грънчарско колело.

Социалното предприятие към „Рождество Христово“ служи като източник на допълнителни доходи на жените в неравностойно положение. Част от приходите се използват и за финансиране на останалите дейности на социалния център, подкрепящ самотни майки, социално слаби жени, жени, жертви на домашно насилие, жени с психически и физически увреждания, жени бежанки.

– Даваме възможност на жените, изпаднали в уязвимо положение, да си осигурят доход със собствен труд – споделя Ваня.

Разказва още, че повече от 10 години се занимават с вълна, сами са се учили как да работят с нея, създавайки свои собствени методи, модели и маниер на работа. Гордо показва разкошни сувенири, великденска и коледна декорация, както и детски играчки. Социалното предприятие се развива добре, имат доста поръчки, както от България, така и от чужбина.

Ателието заема един етаж от къщата, където се помещава социалният център. Множество лавици, отрупани с вълна в различни цветове, канапи, дунапрен, както и кутии с готова продукция. Освен жените, на които помагат, служителите на центъра също се включват в работата по изработка на сувенирите, обикновено в следобедните часове, когато има по-малко посещения.

На въпроса кой според нея е основният проблем в държавната политика спрямо жените в неравностойно положение, Ваня отговаря:

– Поставянето на всички жени в уязвимо положение, да речем – самотните майки, под един знаменател, без допълнителни критерии, което често води до несправедливо разпределение на помощите и предоставяните социални услуги.

Например, уточнява тя, в центровете за временно настаняване от семеен тип за самотни майки често има жени, до които реално има мъж, но просто формално не са сключили брак. Някои от тях имат доходи и не са в толкова затруднено материално положение, но ползват тази социална услуга. А други, истински нуждаещи се, са на улицата – било поради неинформираност или от гордост.

Питаме я има ли лична история на жена, с която са работили в “Рождество Христово”, която да я е развълнувала особено. Замисля се, вероятно защото такива са много, и казва:

– Да, на Чинар от Ирак. Дойде при нас след като минала нелегално границата през Турция с мъжа си и двете си деца. Третото роди тук. Беше много интелигентна жена и лесно й намерихме работа. Тук много й харесваше и искаше да остане, но впоследствие по инициатива на мъжа й се върнаха в Ирак. Там обаче го убиха и тя остана сама с децата. Често мисля за нея, сигурно й е много тежко, както и на всички самотни майки в ислямския свят, особено където има войни и размирици.