Честността и добротата придават смисъл в живота

Мая е усмихната зеленоока дама, която се обучава да изработва сувенири в социалното предприятие на „Рождество Христово“ – център за социална рехабилитация и интеграция на жени в неравностойно положение към „Каритас София“.  Това е една от инициативите на центъра, в която обучават жени в нужда да работят с вълна, текстил или глина и да си осигурят доход със собствен труд.

Преди много години Мая е имала шивашко ателие, така че този вид работа не й е съвсем чужда. “Тук много ми харесва – и обстановката, и работата. Още не знам точно какъв доход мога да си докарвам, но засега нямам нищо по-добро за правене” – казва тя, вдигайки поглед от филцовата фигурка, която трябва да се превърне в момче, свирещо на акордеон.

Оказва се, че Мая е във временно затруднено положение – тя е собственик на фирма в сферата на здравословните и безопасни условия на труд, но поради неблагоприятния климат за малкия и средния бизнес в България, фирмата в момента е пред фалит. Докато все още довършва някои от поръчките и трае ликвидацията, Мая решава да си потърси страничен доход и намира в интернет информация за социалното предприятие за изработка на сувенири в „Рождество Христово“. Споделя с една от своите съкратени служителки за тази възможност и двете идват в центъра.

– Ползвате ли някакви социални или здравни услуги от държавата или от други НПО?

– Не – отговаря Мая, а бившата й колежка вмъква, че след като изтече законовият едномесечен срок, ще се регистрира като безработна в бюрото по труда, за да взема месечни помощи.

После разговаряме за това колко трудно е човек да започне собствен бизнес, да пробие, за политическата обстановка и други невесели теми.

– Какво Ви натъжава най-много?

– Ох, днес по-малката ми дъщеря заминава за Англия. С еднопосочен билет.

– Стига вече – намесва се нейната бивша колежка – Знаеш, че е за нейно добро.

Мая разказва с гордост и обич за дъщеря си, на 24 години, отдавна самостоятелна, работела от 15-годишна. Никой не можел да я вразуми като си науми нещо, от малка била такава. Зелените й очи се напълват със сълзи, но се овладява, съсредоточавайки се в изработката на акордеонистката.

– А за какво мечтаете?

– За добро здраве най-вече. Обмислям да започна нов бизнес, като ще се постарая да не повтарям грешките си – ще направя бизнес план и внимателно ще планирам всяка стъпка, без необмислени инициативи и разходи. Този път ще е в сферата на храненето. В наше време изглежда, че хората се интересуват основно от храна.

А за Мая други неща са по-важни: да си честен, да вършиш добрини. Разказва ми за любовта си към животните. Като видела болно бездомно куче или коте, водела го във ветеринарна клиника, а след като му окажели нуждата помощ, му търсели приемно семейство. Така били помогнали и намерили дом на много животни.

В този момент ни викат за обяд в социалната трапезария на центъра, където се хранят жените, които се обучават или работят в „Рождество Христово”, както и всички нуждаещи се. Мая и нейната приятелка не се включват в обяда: „За да има за по-нуждаещите се“, с усмивка споделя Мая. В зелените й очи проблясва искра на увереност, че отново ще си стъпи на краката и ще поеме живота си в свои ръце.