Благодарна съм им затова, че ме разбират

Идвам в център „Рождество Христово” от 15 години. В края на 1999 година бях сама, с три деца и бебето на една приятелка, която го роди и го остави при мен. Нямаше с какво да го храня. После си загубих жилището и мина много време в напразни съдебни дела.

Записах се в Центъра за социална рехабилитация и интеграция „Рождество Христово“ и до ден днешен се радвам на помощта на сътрудниците там. Междувременно голямата ми дъщеря забременя. Мъжът й ту влиза, ту излиза от затвора. Сега живея при малката и при голямата дъщеря. За жалост малката няма късмет – и двете й деца са много болни. Средната пък има шест деца… Помагам им, но вече се уморявам от това… Разделих се с мъжа си отдавна – той много пиеше, и децата останаха моя грижа. Вече съм баба на единайсет внука.

От осми клас съм започнала да работя, а в „Рождество Христово” се научих и да шия кукли и възглавници, да подгъвам чаршафи и много други неща. Много искам да работя, но не съм добре със здравето – прекарах туберколоза и сега половината ми бял дроб не функционира. От „Рождество Христово” много ми помагат! Може да е с малко, но е навреме – някоя дреха, обувки, лекарства… Имало е моменти, в които съм се чудела откъде да взема тези неща. Тогава сътрудниците от центъра ми подаваха ръка. Благодарна съм им затова, че ме разбират.

                                                                                                                                                       Дочка – самотна майка и баба на 11 внука