Всяко получено добро поражда ново добро

Една от дейностите на Енорийския „Каритас” в Малко Търново е насочена към осигуряване на психологическа, педагогическа и социална подкрепа на деца в риск от отпадане от училище, бедност, насилие, агресивно поведение. Освен на децата, се оказва подкрепа и на техните семейства.

Заниманията с децата се осъществяват в център „Цветница”, който с широко отворените си врати приютява децата и им показва света – цветен и шарен, какъвто би трябвало да бъде за всяко едно дете. В центъра работят психолог, музикален терапевт, педагог. „Енорийският ни свещеник, отец Роман, е непрекъснато сред децата, отделя време и за родителите им” – споделя Мария Димиева, ръководител на Центъра и енорийски отговорник на „Каритас Малко Търново”. „Доброволците от енорията също много помагат, помощта им е от огромно значение за нас” – добавя тя.

Всяко дете, прекрачило прага на Центъра, носи своята лична история. История, която отец Роман и сътрудниците в „Цветница” изслушват, разбират и прегръщат. Впоследствие, със силата на Любовта, която дължим на Ближния, те укрепват крехкото съзнание на детето, вливат сили в прекършените мисли на неговите родители и им помагат да разширят хоризонтите на личната си история, с ясното осъзнаване, че пътят, който тя ще поеме, зависи от тях самите.

„Срещали сме деца и семейства с много тежки съдби. Това, което ми дава сили, е когато след ежедневната работа с тях, виждам, че настъпва промяната и те самите вече имат друго отношение, най-напред – към себе си, впоследствие и към живота си” – споделя Мария Димиева и разказва една от личните истории, които силно са я докоснали, тази на 8-годишния Мартин.

Преди повече от една година в един мрачен, дъждовен следобед вратата на Центъра отвори едно дребничко, окъсано, рошаво момче. Промърмори нещо като “Добро утро” и остана мълчаливо до вратата. След няколко минути успя да каже нещо несвързано и мина доста време, докато разберем, че иска да посещава заниманията в “Цветница”. Така започна нашата история с Мартин.

Оказа се, че е от едно от най-бедните семейства в ромската махала. Бащата е имал други жени, има и други деца, които се оправят, както могат. Майката също е имала друго семейство. Децата от предните й съжителства са предадени за отглеждане на държавата и настанени в социални институции. С бащата на Мартин имат 3 деца – най-големият е Мартин, на 8 години. Ивана е на 6 години – слънчево момиченце, винаги усмихнато, независимо, че е със сериозно заболяване и висока степен на инвалидност, а най-малката е на 1 годинка.

И двамата родители са полуграмотни, нямат собствено жилище, нямат постоянни доходи, освен детските добавки и пенсията за инвалидност на Ивана. Единственият им шанс за работа е да ги наемат в дърводобива, но тъй като не могли да се грижат за коня и той умрял, и работа не им дават. Търсят каквото и да е да свършат по къщите, случвало се е и да „си приберат” от някой двор нещо, което да продадат, за да нахранят децата.

Самоинициативата на Мартин „да се запише” в Центъра срещна голяма съпротива от бащата. Мартин, въпреки че е доста дребен и слабичък, всеки ден след училище работеше и неговото отсъствие се отразяваше на изхранването на семейството. Сблъсъци имаше и между Мартин и други деца в Центъра – не го приемаха, не желаеха да сядат до него по време на груповите занимания, защото е „мръсен и окъсан”. Използваха всяка възможност да останат насаме с него, за да го обиждат и гонят. Но той упорито, мълчаливо, с наведена глава и мрачен поглед всеки ден пристигаше. Първите месеци често е идвал уморен, преработен, криеше брадвата под терасата на Центъра, вземаше мълчаливо книгата и тетрадката и сядаше да си изпълни задачите за деня.

Няма да забравя погледа му и крещящото мълчание от онези първи месеци. Осъзнаваше обидите и презрението. Няма да забравя и гладните му очи – имаше дни, в които се оказа, че нищо не е ял. Искаше само парче хляб, така казваше: „Ям парче хляб”. Оказа се, че има и друг проблем – баща му често го бие.

Бащата продължи да създава проблеми до края на лятото. Момчето бе определено за участие в детския пленер на „Каритас София”, баща му обаче каза, че няма да го пусне. С немалко усилия успяхме да смирим бащината съпротива и Мартин замина за първи път в живота си на лагер, на море. Оттам се завърна с голяма усмивка и изправена глава.

Мисля, че през декември момчето Мартин от началото, когато за първи път прекрачи прага на „Цветница”, изчезна. Има друго момче със същото име. Когато започне да се смее, заразява всички със смеха си. Всеки ден е на училище, всеки ден в “Цветница”. Един от най-добрите ученици в класа. Най-добрият в класа по математика. Добре облечен, чист, с прическа. Оказа се, че е красиво момче, дори стана и суетен. Помага на новите деца, на тези които не знаят как да се справят с компютъра, с Интернет. Научи се да кара велосипед и много, много други неща, които трябва да научи едно момче на 8 години – часовника, календара, сезоните, конструктори и най-вече, че всяко дете освен задължения, има и права, че много хора обичат децата в Центъра и много хора ни помагат, че трябва и ние да помагаме на хора, които имат нужда.

Преди месец Мартин и още две деца от Центъра карат велосипеди на съседната улица. Стават свидетели и участници в история, която съм сигурна, че няма да забравят. На възрастна жена й прилошава и припада на улицата. Минават автомобили, минават хора, никой не спира да помогне. Децата се сепват, спират на място, в следващия момент се впускат към падналата старица. Успяват да я вдигнат и да я придружат до дома й и веднага идват да ни обяснят и настояват да проверим какво се случва с жената и да й помогнем.

След още няколко дни от други деца научихме още една история с Мартин – пред магазин намира 40 лв. Независимо, че няколко други деца го убеждават да си разделят парите, Мартин отива и ги предава в най-близкия магазин. Нямаше хвалби, изтъквания. Когато по-късно говорихме с него, за да му предадем, че това са били парите за лекарства на болен възрастен човек, момчето прие това, което е направило, за нещо естествено и излишно да се коментира – това е правилното.

Преломен момент за Мартин беше и участието му в нашата Великденска инициатива – участва в приготвянето на козунаците и обредните хлябове, боядисването на яйцата и в една от групите за разнасянето на пакетите за болни, самотни възрастни хора. Много домове посетиха децата – сами, без някой от екипа ни да ги придружава, и много дълбоко бяха докоснати от историята на всеки човек, от това как са ги посрещнали, от сълзите и благословията на хората, от последвалите отзиви, предадени в „Цветница”. Мартин често си спомня и разказва за хората, които посетиха. Много активен участник бе и на Великденския благотворителен базар. Участва във фолклорната група, която вече има няколко изяви в общоградските празнични концерти.

Подкрепа оказахме и на майката, бащата и сестричките на Мартин. Майката включихме в работата на родителските групи в „Цветница”. Всяка седмица поне 1-2 пъти посещава Центъра, споделя за проблеми, за радостни събития с децата, интересува се от Мартин, който във всички събития на „Цветница” с децата и родителите е активен участник. Бащата също започна да се отбива в Центъра, поне веднъж месечно. Загрижен е за сина си и не го натоварва с тежка работа. При последната ни среща, сподели, че най-важно е Мартин да учи и да не върши глупости, да не станел като него.

С Ива работиха специалистите от „Цветница” и от 3 месеца тя вече посещава детска градина, а от следващия месец ще бъде и част от нашата нова група деца. И трите деца са чисти, добре облечени, спретнати. Бащата и майката вече проявяват интерес и грижи за децата си. И най-важното – вярват, че всяко получено добро поражда ново добро и променя истории.

Имената на децата в текста са променени.