Важно е да се радваме на малките победи

Станислава е на 3 години, когато майка й – Катерина, чува страшната диагноза от лекарите: аутизъм. Изведнъж светът се преобръща за семейството и сякаш всичко намира отговор – изблиците на агресия, виковете, липсата на обратна връзка и на говор. Следват тежки месеци, пълни със самообвинения и тревоги.

Емоционалното бреме се оказва твърде тежко за носене от бащата и само година по-късно той напуска семейството, оставяйки жена си да се справя сама с отглеждането на двете им дъщери, едната от които има нужда от постоянна рехабилитация и работа за овладяване на състоянието й.

В този труден и мъчителен период за Катерина на помощ идват служителите на „Каритас Русе“ от център „Милосърдие”, помагащ на деца със специфични потребности. Детето й започва да посещава дневния център, след като не успява да се впише в общинската ясла. За Стаси „Милосърдие” е място, в което получава професионални грижи и внимание. За Катерина пък „Каритас“ се превръща в семейство, което й подава ръка в най-тежките моменти от живота й.

За двете години, през които посещава центъра на „Каритас“, в развитието на Стаси настъпват значителни промени. Благоприятно влияние за това оказва и фактът, че диагнозата е поставена в ранна възраст и с детето е работено от самото начало. Стаси участва без проблем в груповите игри и занимания, говори, поддържа очен контакт, прегръща и отвръща на проявеното внимание. Гледайки я отстрани как играе и се забавлява, никой не би помислил, че вижда дете със затруднения.

За съжаление, съвсем не така стоят нещата извън центъра. За детето с аутизъм е истинско предизвикателство всеки сблъсък с обкръжаващата непозната среда – в градския транспорт, на детската площадка, в магазина. Хората не могат да разберат защо детето крещи, защо се хвърля на земята и издава неразбираеми звуци. Катерина е свикнала да вижда обвинителните погледи, впити в нея, и почти се е примирила с постоянното чувство на вина и укора в тези неразбиращи погледи – че не е възпитала детето си, че не се справя като родител.

В началото, а и все още се случва понякога, се срива емоционално и тогава много й помага психологът в център „Милосърдие”, защото смазващият товар на тъгата, самотата и вината я правят почти неспособна да се грижи адекватно за дъщерите си. С помощта на психолога и на няколко верни приятели, които не са се отдръпнали от нея, Катерина успява да се пребори със собствените си черни мисли и да намери сили за усмивка.

Така и открива своя начин за справяне с вечно осъждащите граждани, защото срещите с тях няма как да бъдат избегнати – игнорирането понякога помага, друг път обаче решава да обясни на поредния заинтересован човек, че детето й не е невъзпитано, а има аутизъм. И тогава освен извиненията, трябва да понесе и съжалението, което се изписва на лицата на хората. Катерина не иска да я съжаляват, иска да я разбират, да не я съдят, да я приемат – нея и детето й, такива, каквито са.

Цялата си енергия Катерина влага в работата за подобряване състоянието на Станислава. Освен в центъра на „Каритас“, Стаси ежегодно ходи на лечебни сеанси с барокамера във Варна, а майка й проучва различни алтернативни методи за положително повлияване върху състоянието на детето. В „Милосърдие“ споделят, че напредъкът на Стаси е огромен. За две години тя е постигнала много за подобряване на комуникацията си с другите, за овладяване на агресивните изблици и все повече излиза от затворения си свят.

С облекчение Катерина споделя, че вече не се притеснява да ходи с малката в магазина. Почти се е успокоила, че детето няма да изпадне в криза. Почти… защото винаги остава необяснимата тежест в сърцето. Има надежди, че нещата ще се оправят, че като по магичен начин детето й един ден ще се събуди променено, но същевременно съзнава, че тези мечти я карат да страда.

„Няма смисъл от мечти – важно е да се радваме на малките победи. Когато отглеждаш дете с аутизъм, най-добре е да си реалист. Да се научи да говори, да чете, да пише. Стъпка по стъпка… Откакто се сблъсках с аутизма, се научих да виждам през очите на моето дете. Светът през този поглед е красив и вълнуващ по свое му.”