Цветната душа на художника

Хасан е художник. Рисува с всичко – моливи, пастели, бои, брашно. Обича цветовете, те избухват жизнени и весели върху листа му. Пейзажите са силната му страна, като любимата му тема е морето.

Хасан рисува постоянно, обича да прави това с размах – колкото по-голямо е платното му, толкова по-добре. Твори в стил наивизъм и от време на време участва в изложби.

Гледайки картините на Хасан, едва ли бихте разбрали, че той е младеж с увреждания. Изкуството няма диагноза, нито предразсъдъци. Напротив – то свързва директно художника и зрителя чрез емоцията, излъчваща се от платното. Може да се каже, че картините на Хасан са неговата протегната ръка и разказ.

Хасан говори малко неразбираемо и лаконично, но е достатъчно да погледнем рисунката на листа, за да осъзнаем, че той всъщност не спира да говори. Разказва ни приказки за гори и планини, за конници и вълни. Отвежда ни надалеч и ни завладява с вълнуващите цветове на своя свят.

Хасан посещава център „Благовещение” към „Каритас София“ от 8 години. Сега е почти на 34 – млад мъж в разцвета на силите си. Началото на историята му е белязано от заболяване, което го прави трудно подвижен, зависим от грижите на семейството му. Но черното и сивото не се превръщат в тон на живота му, въпреки болестта и загубата на родителите му, когато е само на двадесет и нещо.

Всеки, дори бегло запознат с предизвикателствата, с които се сблъскват хората с увреждания в България, би разбрал какво означава за човек със заболяване да остане без семейството си. Това е най-големият страх на всички – децата, родителите и хората, които се грижат за тях. Но Хасан е различен. Той отказва грижите на своите роднини. Осъзнава, че е достатъчно самостоятелен и може да се справи сам.

От „Благовещение” се притичват на помощ в този момент, защото освен чисто физическите предизвикателства, пред Хасан стоят и други неочаквани проблеми. Семейството му е живеело в общинско жилище и след смъртта на родителите му младежът е на път да загуби покрива над главата си. Със съдействието на социалния работник от центъра на „Каритас“ обаче това не се случва. След множество написани писма и разсрочени сметки, Хасан запазва жилището си и шанса си за нормален живот.

Сега той живее с пенсията, която получава. Не разчита на друг, освен на себе си. Нещата, които го радват, освен рисуването, са моделирането с глина, разходките, сутрешното кафе. Когато е вкъщи, от много домакинска работа не му остава време да рисува, сигурно затова, когато е в център „Благовещение”, наваксва и човек рядко може да го види да прави нещо различно.