Искам да полетя

Боряна посещава център „Благовещение” вече 7 години. Сега е на 22, със синдром на Луи-Бар – рядко заболяване, което се проявява в ранна детска възраст. Родена е в град Левски, но родителите й решават да се преместят в гр. София, за да осигурят възможно най-адекватните грижи за дъщеря си. Наемат квартира близо до центъра, записват на училище брат й Атанас, намират си и работа.
Боряна идва в центъра всеки ден. Заниманията с нея включват усилена кинезитерапия, която да поддържа мускулатурата й, както и занимания със социален педагог, който да поддържа и допълва знанията й за света. Тя идва първа и последна си тръгва. Животът й минава в центъра.
Постепенно в индивидуалния й план за работа екипът на „Благовещение” започва да включва арт- и трудо-терапия, дейности, в които Боряна, поради постоянното потреперване на ръцете и проблема със зрението, се чувства несигурна и трудно приема да се включва. С времето тези притеснения отпадат и Боряна става уверена в работата с глина – разточва и изрязва фигурки за медальони, отлива форми от гипсови калъпи, рисува с моливи и пастели. С Иван Чулев, керамик и трудо-терапевт в центъра, извайват цяла колекция от кученца и други животни. Заниманията с хипотерапия и адаптиран тенис й носят невероятно емоционално зареждане, тя открива себе си все повече и повече. Междувременно, семейството й се е установило трайно в София, брат й Атанас е вече гимназист и скоро ще завърши.
През миналата година цялото семейство участва в групите за взаимопомощ и психологическа подкрепа, водени от специалистите на „Благовещение”. Редовните занимания с психолога ги карат да се чувстват още по-сплотени. По време на едно от тези събирания стана ясно, че Боряна не се страхува от височини, мечтае да се катери по сгради, да скача от тях и да може да лети. Точно в този момент е в ход социалната кампания „Лети повече”, даваща възможност на хора в неравностойно положение да извършат тандемен полет с парапланер в небето над гр. Сопот. Участниците се избират сред най-добрите, изпратили есе на тема „Искам да полетя”. Боряна, с помощта на Таня Димитрова, социалния педагог на „Благовещение”, описва мечтата си на листа хартия и не след дълго разбира, че е сред избраните да летят. Сега всички – семейството й, приятелите й от център „Благовещение, тръпнат в очакване на подходящ вятър, когато една мечта ще бъде осъществена.