Искам да няма дори едно дете в света, което да плаче

Нефизе посещава центъра за обществена подкрепа „Том Сойер“ към „Каритас Русе“ заедно с по-малкия си брат – Баръш. Името й означава прекрасна, хубава. В центъра е от много години, започнала е да идва заради риск от отпадане от училище.

Сама споделя, че не й е харесвало в училище, не се чувствала добре, затова и много бягала. Като започнала да идва в „Том Сойер“, нещата са се променили. Служителите на „Каритас“ й помогнали да си вземе изпитите и да мине 6-и и 7-и клас. Благодарна им е, защото сега гледа по друг начин на нещата. Разбира, че училището е важно и е щастлива, че не е отпаднала навремето.

Предстои й да започне новата учебна година в друго училище, с непознати деца. Като всеки млад човек е притеснена – как ще се разбере с останалите ученици, ще си допаднат ли.  В паралелката ще учи дизайн на дрехи, но засега не може да рисува добре. И това е нещо, което предстои да усвои. Засега се подготвя за друго вълнуващо събитие – модно ревю, в което ще участва като модел.

В „Том Сойер“ харесва всичко, чувства се удобно, като при приятели, винаги може да сподели с тях какво й тежи. Нефизе е в центъра всеки ден, дори и да няма уговорен час по график. Понякога й дават по някоя хубава нова дреха от даренията, друг път просто се виждат, за да си поговорят за това как е минал денят в училище. Началото на учебната година е стресиращо за децата и те по-често посещават служителите на „Каритас“, за да получат малко напътствие и успокоение за следващия ден.

Всичко й харесва в „Том Сойер“, и нещата, които правят, и ученето, и разговорите с приятелите. Според тях, тя има талант да пее и танцува, но не им вярва много. Усмихва се срамежливо и си личи, че сама иска да повярва, че умее „тези неща”. Когато се прибере от училище, прави само това – пее и танцува, даже се хвали, че започва да разбира английски, само като слуша песните. Явно езиците й се отдават. Знае турски и вече е направила плана си за бъдещето си развитие. Смята да отиде да живее при леля си в Истанбул и е сигурна, че ще може да се справи, защото говори езика много добре.

Какво ли пречи на това дете да бъде спокойно вкъщи, какво причинява проблемите в училище? От въпрос на въпрос, завесата малко се повдига, но само за да се види каква прекрасна душа има зад красивото лице. За Нефизе това, което прави човек пълен и честит, е семейството. Според нея щастлив може да се нарече онзи, който живее с родителите си в една къща, никой с никого не се кара, правят заедно всичко и се обичат. Тук момичето се натъжава и допълва, че тя не може да се нарече щастлива, защото майка й не е до нея. И което е по-тъжно – конфликтът между родителите пречи на децата да прекарват време и с двамата си родители, майка им се дистанцира и се виждат все по-рядко.

Сподавяйки тъгата си, Нефизе споделя своята представа за вълшебство: „Бих направила така, че всички да са щастливи. Като видя нещастен човек, ми е тъжно, не обичам да виждам хората да са нещастни. Искам да няма дори едно дете в света, което да плаче”.