С всеки ден се чувстваме все по-добре, все по-приети

Юлия и трите ѝ деца – на 2, на 5 и на 6 години, пристигат в България от Ровненска област, разположена в северозападната част на Украйна. Войната принуждава семейството да напусне дома и близките си и да поеме по трудния път на бягството.

„Отначало приех тежко решението да напуснем Украйна. Пътуването с три деца от военна зона е трудно. Първо пътувахме с кола до Киев, после с автобус до Бургас, а накрая с влак до Пловдив. Придвижвахме се сигурно повече от 30 часа, но адаптирането в България се оказа сравнително лесно. Децата ходят на детска градина, аз си намерих работа на 4 часа“, споделя Юлия.

Пристигайки на новото място, Юлия няма време да се отдаде на отчаяние и депресия, заема се да изкара нужните документи за себе си и децата си, минава през институциите и започват постепенно да изграждат живота си в България.

Подкрепа на семейството оказват и сътрудниците на „Каритас Витания“, които освен всичко друго, помагат и с еднократна парична помощ от 250 лв. – част от Програмата за подпомагане на бежанци на „Каритас“, осъществявана в партньорство с УНИЦЕФ. Юлия изразходва средствата основно за храна за децата си.

В момента семейството живее във „Втори дом“, бившата Белодробна болница в Пловдив, която бе ремонтирана от Наталия Елис, украинските бежанци в града и доброволци българи. Така сградата се превърна в център за бежанците, където живеят заедно, работят, интегрират се, забавляват се и учат езика.

„Условията, в които живеем, са много хубави. Разполагаме с отделна стая и с всичко необходимо за децата. Естествено, има правила и ред. Даваме дежурства за чистенето на кухнята и зоните за общо ползване. Организираме много арт и спортни занимания за малките и за възрастните и с всеки ден се чувстваме все по-добре, все по-приети. През първите шест месеца общувах само с украинци, но постепенно започнах да се социализирам и сега съм близка с работодателя си и с майките от детската градина, които значително ни подкрепят. Просто езиковата бариера все още ни пречи да си комуникираме нормално и без задръжки“, разказва Юлия.

Интересно е, че децата ѝ, макар малки, говорят български език свободно, защото всеки ден са в такава среда. В България семейството открива нови неща, които се превръщат в любими. Като например козунака, който в Украйна е по-различен и като консистенция, и като вкус. За първи път го опитват по Великден, който прекарват заедно с част от екипа на „Каритас Витания“.

Прави им впечатление също, че междуградските влакове са много евтини, а някои дори са удобни и оборудвани с климатици. Като този за Асеновград. Разбира се, Юлия не крие факта, че би искала да се върне у дома, но признава, че не смее да планира нищо. Живее за момента, от ден на ден и тръпне в очакване какво ли им е подготвил светът – дали именно тук ще прекара остатъка от дните си, или някога, в някой съдбоносен миг ще се завърне в родината си.

Оказаната подкрепа се осъществява от мрежата на „Каритас“ организациите в България, със съдействието на УНИЦЕФ.