Всеки носи своята уникалност

„Казвам се Ахмед и съм от Ирак. Дойдох за пръв път в България преди 8 години.“, така започва историята на един от участниците в Менторската програма на „Каритас София”. Програмата спомага за насърчаване на общуването на хора, получили международна закрила, с местното население. Тя свързва хора от различни култури, като им помага да осъществят мечтите си, изграждайки мост към техните светове, надежди и желания да покажат най-доброто от себе си, заличавайки имагинерните прегради на предразсъдъците и страховете.

Войната в родината на Ахмед станала причина да потърси сигурност и професионална реализация в Европа. Ахмед е бакалавър по “Бизнес мениджмънт”, а Никола – неговият български ментор, е завършил образованието си в специалност “Финанси” във Великобритания. Освен общите им интереси към икономиката, двамата намират сходство и в това, че са пътували и живели в Западна Европа. От няколко месеца Ахмед и Никола се срещат редовно и обменят опит, идеи, полезни са един на друг, опознават взаимно културите си. За Ахмед това е от изключителна полза – най-интензивните му уроци по български език са именно в компанията на Никола.

Интересите и уменията на Ахмед са разностранни. От майсторене на традиционен арабски хляб до изучаване тънкостите на дигиталния маркетинг и електронните разплащания с виртуалната валута bitcoin – той може да изненада всеки с професионалната си биография. Заразяващата му усмивка показва, че за миг не се предава и е готов да се изправи пред новите предизвикателства.

След като получил бежански статут у нас, през 2009 г., имал само 2 седмици да напусне центъра към Държавната агенция за бежанците, в който бил настанен, и да си намери жилище и работа. Тогава не знаел добре български, нямал нито един познат, не познавал София. Останал без дом и без работа, Ахмед осъзнал, че за да се справи с трудностите, най-напред трябва да научи езика. Така открил „Каритас“.

В лицето на организацията намерил помощта, от която се нуждаел. Изпитва уважение и огромна благодарност към служителите на „Каритас София“, които му подали ръка, завели го на лекар заради заболяването, от което страда, предложили му безплатни курсове по български език, включили го и в Менторската програма. Това е и начало на положителната промяна в живота му.

Отчита като минус липсата на добра интеграционна програма в България. Дава пример с Швеция, където всеки бежанец получава своята интеграционна карта – в нея има средства за прехрана, но в същото време с нея се регистрира при всяко влизане в уроците по шведски език, които са задължителни. Пропусне ли урок, властите веднага разбират това и следва мълниеносна проверка. Държавата държи да бъде гарантирано, че човекът, на когото е предоставена помощ, прави необходимите усилия, за да се впише в обществото, да научи езика и да си намери работа самостоятелно.

Независимо от това, че според него в Швеция има по-добра интеграционна програма, Ахмед е убеден, че България е по-добро място за живеене. Смята, че у нас има огромен потенциал за развитие на частен бизнес, въпреки трудностите, които неизменно се изпречват по пътя пред всеки, започващ свой бизнес. Ахмед си върнал надеждата, че може да даде нов тласък на живота си, след срещата с „Каритас”. Той не се отказва лесно. Преди няколко месеца среща за пръв път своя ментор, който скоро ще стане един от добрите му приятели в България.

Никола научил за Менторската програма от свой приятел в социалната мрежа. Бил любопитен към темата за бежанците. Не е от хората, които ще възприемат чуждото мнение за свое, както правят мнозина, когато става дума за търсещите убежище у нас. От първия момент осъзнал отговорността, която поема. Това е мисия, за която трябва да отделиш нужното време на човек, който има нужда от грижа и внимание.

Никола започва доброволческата си дейност без предубеждения, а и до ден-днешен не е променил нагласата си. За него бежанците са хора като всички останали – всеки може да намери нещо общо с тях. „Същевременно всеки е различен. Обичам да гледам на хората като на личности, а не като част от някакво стадо или различни групи – етнически, религиозни. Всеки има своята уникалност. Аз съм завършил „Финанси“, а Ахмед „Бизнес мениджмънт“. Също като него имам интерес към борсовите пазари, новите виртуални валути. Нямам опит, но се интересувам и Ахмед ми разказва за своята работа. Имаме доста общи неща.” – споделя Никола.

Разказва, че роднините му били учудени от новата му дейност, но го подкрепят. Намира негативните стереотипи срещу бежанците за резултат от остарялата ни образователна система и всеобщата негативна нагласа на българина към почти всичко. За Никола разковничето се крие в подхода.

„Смятам, че трябва да има повече частна инициатива. Когато държавата се намеси, често го прави много неефективно. Ахмед спомена за Швеция и за това, че там държавата взима големи данъци и после ги дава на бежанци и уязвими групи. Аз предпочитам друг подход. По-добрата стратегия би била, ако гражданите тук имат по-високи доходи и сами стигнат до извода, че могат да помогнат и подадат ръка. Така могат да се разбият стереотипите и ще имат избор за това да дадат пари за кауза, в която вярват. В противен случай, имаме по-бедни и необразовани хора, които усещат, че държавата им взима парите и ги преразпределя към бежанци или други групи. Това само поражда омраза, изостря проблема, а не го решава.” – споделя Никола.

Менторската програма на „Каритас“ дава надежда, че все повече стават хората, които искат да живеят в разбирателство, да споделят щастието си и да помагат на хората, търсещи закрила, както и на всеки, изпаднал в нужда човек, като им предоставят помощ и шанс за нов живот.