Градът, в който съм родена и в който родих дъщеря си, вече не съществува
Виктория и съпругът ѝ – родители на три деца, решават да напуснат Украйна на третия ден от започването на войната. Това е второто им местене. До 2014 година живеят в Донецк, но след разярилото се военно положение, продават апартамента си и се местят в Киев.
През 2022 г. историята се повтаря. Семейството, заедно с две кучета и една котка, потегля с автомобила си и поема към неизвестното. Достигат до Днепър, при свои приятели, и в рамките на девет дена решават как да продължат. Пътят е един – към България. Съпругът на Виктория работи в компания, която има клон в Пловдив и им предлага да ги изтегли в града под тепетата. И до днес той продължава да работи.
Пристигайки в Пловдив, за кратко живеят в хотел, чиято собственичка ги приема повече от радушно, разхожда ги из града, за да го опознаят, съдейства им. Скоро си намират квартира, като открито признават, че много обичат хазяйката си, защото е мила и добра жена, не се притеснява, че са бежанци, че са многодетно семейство и имат животни.
„Градът, в който съм родена, в който родих дъщеря си – Волновакха, вече не съществува, изравнен е със земята. Много трудно се живее с тази мисъл. Когато пристигнахме в България, се притеснявах дали децата ми няма да се превърнат в жертва на насилие в училище, но се оказа точно обратното. Бързо си намериха приятели, адаптират се, само дъщеря ми е по-интровертна и емоционална и ѝ е много мъчно за дома“, споделя Виктория.
Децата са на 17, 14 и 10 години. Промяната е най-емоционална и трудна за голямата им дъщеря, която учи онлайн в Художествената академия в Киев. За братята ѝ положението е доста по-лесно – те ходят в български училища, успешно държат матури и изпити, а най-малкият дори получава сертификат, че владее български език отлично и може да учи наравно с останалите.
Виктория е доброволец във „Втори дом“ (бившата Белодробна болница), където са настанени немалко нейни сънародници. Включва се и в ремонтните дейности, помага на нуждаещите се с каквото може.
Семейството на Виктория е част от Програмата за подпомагане на бежанци на „Каритас“, осъществявана в партньорство с УНИЦЕФ, която еднократно подкрепя многодетни семейства с парична помощ в размер на 250 лв. С част от средствата Виктория купува обувки за децата си, останалите използва за покриване на ежедневните нужди на семейството.
Оказаната подкрепа се осъществява от мрежата на „Каритас“ организациите в България, със съдействието на УНИЦЕФ.