Семейство Заваро от Сирия: „Каритас“ е благословия, помощ, любов”

Историята на семейство Заваро започва от Камишли – град в Североизточна Сирия, намиращ се близо до границата с Турция. Близостта до петролните кладенци и плодородната почва превръщат града в притегателен център. Там се събират и много бежанци от войните в региона. Мюсюлмани, кюрди, християни, арменци и евреи – етническата картина е пъстра. Крайните настроения и политически противоборства обаче пораждат чести конфликти, които взимат през годините много жертви, а след началото на гражданската война в Сирия, през 2011 г. – в ежедневие се превръщат самоубийствените атентати, експлозии на камиони на оживени места в града, отвличания на пътници от междуградски автобуси.

За семейство Заваро, запустяващият им квартал, ограниченият достъп до училище за децата им, постоянният страх от нови експлозии, съставят списъка на причините да напуснат родината си. Решението е трудно, но категорично. През 2015 г. заминават за Ливан. Остават известно време в Бейрут, откъдето отпътуват за Турция. Прекарват една година в Истанбул, до лятото на 2016 г. Вероятно съдбата е благосклонна към тях – през същото лято в центъра на Камишли се взривяват камион и мотоциклет с експлозиви. Загиват над 50 души. Но семейство Заваро вече е далеч от конфликта и е решено да продължи да търси сигурност и закрила в Европа. През юни 2016 г. стигат до България, предават се на Гранична полиция и пожелават да бъдат настанени в бежански лагер. Така попадат в Харманли. Оттам научават за „Каритас“ и подкрепата, която организацията оказва на хора в тяхната ситуация.

В „Каритас“ семейството открива утеха, протегната ръка за помощ, която са смятали за изгубена, докато са били в родината си. Сарине, Джордж и дъщеря им Анджелина са изключително емоционални. Освен дълбока благодарност към „Каритас“, Сарине, която има арменски произход, е щастлива, че тук има арменска общност. Междувременно е посетила католическата катедрала в София. Признава, че не разбрала на какъв език е богослужението, но наум е отправила своите молитви, на езика на сърцето си. Дошла в тази чужда страна, тихо се моли на Бог – в католическата църква, в арменската църква, под българското небе, където все още не знае има ли бъдеще за семейството й. Но се надява. Има подкрепата и любовта на сътрудниците на „Каритас“, които са ги превели през административния хаос, докато текат дългите месеци на очакване за получаване на статут.

Сарине е щастлива от това, че дните преминават спокойно, защото е осъзнала, че сигурността и здравето на семейството й стоят на първо място. Радва се, че има кой да се застъпи за тях. Но в очите й прозират болка и умора: „Роднините ни, съседите ни, всички, един по един, започнаха да напускат. Живеехме в страх всяка секунда – дали ще има експлозия или нещо друго. През две пресечки имаше въоръжена охрана. Всички се страхувахме. Стигнахме до момент, в който не можехме вече да живеем по този начин. Надявахме се толкова много, че нещата ще се оправят и войната ще свърши, но това така и не се случи. Сринахме се психически от потискащата обстановка. На дъщеря ни се отрази най-зле. Това ни принуди да напуснем Сирия.“

В родината си Джордж е бил търговец – имал е магазин за платове, а преди години е продавал детски дрехи. Той е общителен и сладкодумен. Владее кюрдски, арменски, италиански. Пребивавал е за кратко в Канада и САЩ, откъдето знае английски и малко френски. Казва за съпругата си, че се е грижила прекрасно за домакинството им. Отношенията им са изпълнени с любов, взаимно разбирателство и чувство за хумор – белег, че семейството им има силата да преодолява трудности и да преминава през тях задружно.

Сарине споделя, че щом са дошли тук, са започнали да учат български език в курсовете на „Каритас София“. Осъзнала е, че трябва да натрупа нови умения и да работи, за да помага на семейството си: „Най-напред искам да се съвзема психически от преживяното, от напускането на дома, след това – надявам се, ще се почувствам и физически по-добре и ще бъда готова да започна живота си отново. Все още не знам езика добре. Много е трудно. „Каритас“ ни помага. Хубаво е, когато знаеш, че някой ти помага. Това те разтоварва психически и усещаш, че не си сам. Когато дойдохме в „Каритас София” и поговорихме с хората тук, се почувствахме много по-добре. За нас това е непозната страна и затова помощта на организацията е от голямо значение. Преди беше агония, изплаквах си очите. Не познавахме никого, не знаехме към кого да се обърнем. Сега е различно, много по-добре. Благодаря на Бог, че „Каритас” ни помагат, докато получим статут. Без статут – оставаме без работа“.

Уроците по български е посещавал и Джордж, който вече уверено поздравява на български и знае ключови фрази. Дъщеря им Анджелина разпределя времето си между езиковите уроци и арт заниманията за жени в център „Св. Анна“ към „Каритас София“. Дейностите на „Каритас“ са съобразени с нуждите на семейството да се интегрират и да получат социалните контакти, необходимите знания и умения, за да започнат наново живота си в България. Попитани за какво мечтаят най-силно в момента, членовете на семейството споделят:

Анджелина: „Иска ми се страната ми да се възстанови и да стане отново такава, каквато я помня. Надявам се да продължа образованието си и мечтая отново да се занимавам с хобито си – да свиря на цигулка. Искам да се развивам. Да живея както всеки друг в тази държава“.

Сарине: „Засега мечтая да се установим тук, семейството ми – дъщеря ми, синът ми и неговото семейство – всички да се съберем. Да заживеем тук и да бъдем успешни“.

Част от Джордж сякаш никога не е напускала Сирия. Той често мисли за дома си, за магазинчето си за платове, за съседите, за миналото си на учител в неделното училище, за учениците, с които се гордее и за покойния си баща: „Баща ми, ми казваше: „Ще уважаваш по-възрастните, ще казваш истината и ще бъдеш добър човек!”, така ми говореше и съм много горд с него и с това, което ме е научил. Аз самият бях учител по английски език в неделното училище към църквата в моя роден град. Бях доброволец. Един от моите ученици дори стана свещеник в Ливан. Много се гордея с него“.

Сега добрината и помощта сякаш се връщат на Джордж и семейството му – чрез подадената ръка от „Каритас”. На въпрос какво представлява „Каритас” за тях, семейство Заваро са единодушни: „Бог да ви благослови! За нас „Каритас” е благословия, помощ, благодарни сме им много“, споделя Сарине, а Джордж допълва: „Каритас” значи мир, помощ за хората, изпаднали в беда. Оценяваме помощта им и винаги ще сме благодарни за нея”.

Сега семейство Заваро искат да забравят болезнените спомени от миналото и да продължат напред: „Искаме да учим нови неща, искаме да работим, да живеем като нормални граждани. Не можем да стоим встрани от живота”, споделя Сарине.