Родината не е място, а състояние – на покой, мир, достойнство и споделено добро
Работата в „Каритас Българи“ ми даде възможността да прекарам няколко седмици в центъра за интеграция на бежанци и мигранти „Св. Анна“ в гр. София. За това време, заедно с колегата Ели Тодорова интервюирахме и разказахме историите на хора, дошли в търсене на мирно и достойно съществуване в България.
Личните истории, които ми споделиха бежанците, на които „Каритас“ помага, ме трогнаха и вдъхновиха освен да опиша историите им, и да нарисувам няколко картини.
Ето ги и тях.
Първата ми среща бе с Джордж и Сарине от Сирия. Няма да забравя разказа на Сарине за опустяващия квартал в град Камишли, за въоръжените патрули на съседната улица, за липсата на сън и смразяващия страх, с който семейството посрещало всеки следващ ден.
Топлината в гласовете им и носталгията за родния им град Камишли, ме накараха да осъзная колко малко знаем едни за други. Както и колко голямо значение има за всеки човек да бъде разбран и харесан.
След разговора със семейство Заваро, социалният стремеж да бъдеш разбиран изглеждаше като счупена играчка насред руините на един сирийски град.
Цялата история на семейство Заваро може да бъде прочетена тук.
Р. е палестинка, идваща от Ливан. Тази майка на 5 деца прави и невъзможното, за да научи български език час по-скоро. Казва, че само така ще може да осигури на децата си спокойствие и нормален живот в България.
Животът й в Ливан е болезнена рана, за която трудно може да се намери лек. Въпреки това, Р. се е научила да гледа напред. Водена е от стремежа си да осигури на децата си среда, в която те ще растат свободни и ще могат да постигат мечтите си.
Цялата история на Р. може да бъде прочетена тук.
Личните истории на бежанците ме накараха да разбера, че родината не е едно-единствено място, а състояние – на покой, мир, достойнство и споделено добро.
Сътрудник „Комуникации“
„Каритас България“