Животът в България е нов шанс за децата ми
Ирина напуска размирната Одеса, заедно с 8-годишния си син и двете си 3-годишни близначета. Майка ѝ и баба ѝ остават в Украйна. Нейна близка приятелка решава да избяга в Молдова и ѝ предлага да ги вземат. Пътуват в малък автомобил – двама възрастни и пет деца. На няколко пъти объркват маршрута и се оказват на кръстопът. Не могат да се върнат в Украйна, защото е комендантски режим, не могат и да продължат напред, защото не знаят къде ще се озоват.
В крайна сметка пристигат в с. Минерални бани, в близост до гр. Хасково. Там прекарват един ден в хотел, който приема бежанци по европейска програма, но веднага след това българско семейство в Хасково отваря безвъзмездно дома си за тях и ги приютява. Ирина осъзнава много добре, че когато отидеш да живееш в чужда държава, трябва да научиш привичките ѝ, културата и езика, затова си намира квартира и веднага се записва на онлайн курс по български език, за да усвои основата. След това започва да практикува сама и към днешна дата говори и разбира езика свободно.
„Децата трудно осъзнават какво точно се случва. Усещат го най-вече през моите реакции, моите сълзи или когато се свързваме онлайн с баба им. Всичките ми усилия са насочени към това децата ми да не опознаят зловещото лице на войната. България им предостави друг живот. Ние вече сме възрастни, не можем да се отървем от идеята, че нямаме право на щастие, щом родината ни е под обстрел. Сякаш не смеем да се усмихнем, да се почувстваме добре. Но за малките това е нов шанс – без страх, без разрушения, без тътени и паника“, споделя жената.
Въпреки че ѝ е трудно, тя споделя, че среща много хора в България, които са изключително мили и все пак успяват да я накарат да се усмихне – с блага дума, с малки жестове, с приятелство. Харесва Хасково защото е малък и мирен град, има красива природа, разстоянията са къси и всички се познават. От месец ноември миналата година синът ѝ посещава българско училище, близнаците ходят на детска градина, а тя – от време на време, успява да си намери работа онлайн. Засега ѝ е трудно да работи на пълен работен ден, защото малките не ходят на градина редовно, тъй като често се разболяват и изискват много енергия.
„Имахме голям късмет. Сякаш Господ ни хвана за ръката и ни доведе тук. Срещна ни с прекрасни хора. Сблъскваме се главно с добрина, почти не се случва да имаме проблеми, а ако има, те са толкова дребни, че не ги забелязваме. Искрено благодаря на България. Искам някой ден, ако се върнем в Украйна, децата ми да се завръщат тук и да пазят силен спомен за втория ни дом“, споделя Ирина.
Семейството е включено в Програмата за подпомагане на бежанци на „Каритас“, осъществявана в партньорство с УНИЦЕФ, която еднократно подкрепя многодетни семейства с парична помощ в размер на 250 лв. Ирина използва парите главно за децата – за ежедневни консумативи и обувки, а част от сумата заделя за книги на сина ѝ, тъй като много обича да чете.
Оказаната подкрепа се осъществява от мрежата на „Каритас“ организациите в България, със съдействието на УНИЦЕФ.