Наталия, която откри бъдещето си в България

Снимка и интервю: „Каритас Русе“

Наталия e от Одеса, Украйна, пристига в България през юни 2023 година като бежанец. Веднага започва да си търси работа, като първо отива в Бюрото по труда във Варна. От там я насочват към Български червен кръст, за курс по български език и подкрепа. В разговора си със социалния работник става ясно, че тя самата може да бъде такъв. И така започва работният й път в подкрепа на украинските бежанци във Варна.

“Основно се занимавах със социална медиация, с хора, които са пристигнали и имат нужда от комплексна подкрепа – психологическа подкрепа, хуманитарна помощ, юридическа подкрепа, финансова подкрепа. Участвах в клубове за психологическа подкрепа за жени, които са сами в страната и имат нужда от социализация и психологическа подкрепа.”

През 2024 става част от екипа на „Каритас“ във Варна като социален работник и подкрепя хората в процеса по намиране на работа.

Тук тя посреща хората, разбира техните нужди, умения и желания, знаят ли български език, за да могат да започнат да работят и чрез интервю разбира техния професионален опит. Подкрепя ги в целия процес по изготвяне на автобиография, мотивационни писма и всичко, което е необходимо на един човек, за да започне работа. По време на срещите си с хората, тя винаги се опитва да ги предразположи, да се чувстват комфортно и в безопасност, за да споделят за своите умения, възможности и нужди, тъй като голяма част от хората се чувстват объркани и притеснени.

Предизвикателства – едно от основните предизвикателства идва от това, че в срещата си хората, които търсят работа те имат квалификации и образование и желание да се развиват в тези сфери, но поради езиковата бариера не могат да работят в тези сфери. Затова се налага да им предлагат по-нискоквалифицирани позиции. „Аз виждам, че за тях това е трудно за приемане, но се опитват да се адаптират възможно най-бързо. Винаги се старая да им предоставя най-много информация относно възможностите за учене на езика, за да могат да се развиват“.

В работата си с бежанците виждам тяхното огромно желание да се интегрират успешно в България. Все повече хора срещам, които виждат бъдещето си в България и за тях е най-важно да знаят езика, защото са наясно, че за да могат да работят и живеят тук и да се възприемат по-добре от работодателите, трябва да могат да говорят свободно. За тях информацията, която им предоставяме и подкрепата в процеса по намиране на работа е изключително ценна, защото когато пристигнат тук, те са много объркани и не знаят от къде да започнат. В това число са и хората, които напускат държавните бази и тепърва градят самостоятелния си живот в България. В последните две години, много от бежанците живееха с надежда, че скоро ще се приберат в своите домове, но сега, те „проглеждат“, осъзнават, че по-скоро бъдещето им ще бъде в България. Тук идва и нашата роля. Да ги подготвим и да ги насочим към най-подходящите позиции, на които да се чувстват добре, но и да успяват да подкрепят себе си и семействата си.

__________

Настоящата публикация е част от проектните дейности по Рамково споразумение с Върховния комисариат за бежанците на ООН № PFA-BGR-23021-263400-00 и Проект № 23021Y24M263400 – и партньори „Русенска католическа организация – Каритас“, Сдружение „Каритас – София“ и Фондация „Благотворителна Католическа организация Каритас Витания“